Как Европа разруши гръцката икономика

От началото на кризата през 2008 година Европейската централна банка (ЕЦБ) е сред първите във веригата от носещите отговорност за унищожаването на гръцката икономика. Днес вече спокойно всичко може да се прикрие с идеята за това, че гърците са тунеядци и безделници, но един прост анализ по макроикономика е достатъчен, за да се направи недвусмислен извод. Допускайки от самото начало фатална грешка ЕЦБ продължи да увеличава натиска върху Гърция. Това пише в своя статия френският икономически журналист Никола Гетцман за изданието Atlantico.

Фаза 1: 2008 г. Фаталната грешка в еврозоната

Пролетта на 2008 година. Светът неумолимо се движеше към началото на рецесия (всички показатели свидетелстваха за спад на икономическата дейност от юни 2008 година), но ЕЦБ реши два пъти да вдигне основната лихва в еврозоната - първо в началото на април, а после – през юни. Жан-Клод Трише допусна колосален пропуск и с това нанесе тежък удар, както по икономиката на еврозоната. Това беше начало на срива.

Три години по-късно същият Трише повтори грешката, като отново вдигна лихвения процент през април 2011 година. При това, когато всички централни банки на другите държави се придържаха към противоположния курс. Започналото оздравяване на европейската икономика спря и тя отново потъна в цикъл от рецесии. В резултат на тези безкрайни грешки икономиката на еврозоната се оказа в червена зона след седем години криза.

За да се оценят в пълна степен последиците от работата на ЕЦБ за европейската икономика, трябва да се обърнем към „Възрастните“ професионалисти (по думите на Кристин Лагард, гръцкият въпрос трябва да се решава от възрастните), т.е. да се забрави за финансовите наставления на европейците. На 24 октомври 2003 година управителят на Федералния резерв на САЩ Бен Бернанке си спомни за Милтън Фридман и се възползва от случая, за да положи основната на разбирането на валутната политика:

„Струва ми се, че главната препоръка на Милтън Фридман – това е призивът към политическите власти да създадат стабилен валутен фон в икономиката. Разглеждам това като по-силно изявление, отколкото клетвата на Хипократ, за предотвратяването на мащабни катастрофи.“

Другояче казано, стабилната валутна система играе ключова роля за предотвратяването на подобни катаклизми, като този, който се случи в Европа през 2008 година. Бен Бернанке продължава мисълта си, посочвайки това, което може да помогне да се оцени стабилността на тази система: "Явно, в крайна сметка може да проверим стабилността на валутния фон с помощта на такива макроикономически показатели, като ръста на номиналния БВП или инфлацията."

Като начало нека разгледаме стабилността на инфлацията. В еврозоната тя скача нагоре и надолу.

Но не това е най-важното. Вторият посочен от Бен Бернанке момент е нагледно потвърждение на провала на работата на ЕЦБ като икономически регулатор в период на криза: стабилността на номиналния икономически ръст (икономическият ръст по текущите цени, който не включва в себе си показателите на инфлацията.)

Същественото разминаване между двете линии говори за отговорността на ЕЦБ за разразилата се през 2008 година криза. Работата е там, е номиналният ръст се намира под пряк и непосредствен контрол на ЕЦБ. И този разрив може да бъде представен в пунктовете на номиналния ръст: 22% от 2008  година.

И тук се намеси Гърция. Когато еврозоната се потопи в небивала по мащаби от 1929 година криза, най-неустойчивите икономики сред страните-членки първи започнаха да се разплащат. Като например Гърция.

Икономиката на страната е унищожена. Тук даже няма нужда да се напомня, че ЕЦБ е част от „тройката“, чиято цел е да се изиска от гръцкото население да заплати за грешките на банката. След разрушаването на икономиката населението реши да покаже недоволството си и доведе на власт СИРИЗА.

Фаза 2. Помощ за всички, освен за най-слабите

На 22 януари 2015 година, със седем години закъснение, ЕЦБ реши да приеме валутни антикризисни мерки и обяви план за възход на икономиката в рамките на над един трилион евро за цялата еврозона. В частност програмата предвижда изкупуването на държавни облигации на страните-членки. Сегашните намеци за възход в еврозоната са преки последици от тази крачка. Само че те не се отнасят за Гърция.

Така на 5 март 2015 година Марио Драги направи следното изявление в Никозия: „В момента ЕЦБ не може да изкупи гръцките облигации. Когато Гърция започне изплащанията по своите облигации, а това трябва да стане през юли или август, тогава ще може да пристъпим към покупката на гръцки облигации по новата програма за придобиване на активи“.

Излиза, че най-слабата икономика, която преживя най-тежкия удар на целия континент, просто не е част от програмата. Ако Гърция иска да влезе сред участниците на количественото смекчаване, пред нея е поставено следното условие - да продължи плана на жестоки икономии. „Неправилното“ решение на гръцкото население на изборите повлече след себе си наказание. От този момент страната е захвърлена в канавката. Строгият курс трябва да продължи и не може да се очаква каквато валутна подкрепа, което показва пълна липса на равенство в „европейското общество.“

Фаза 3. Паника в банковата сфера

Сега, когато Гърция плътно подхожда плътно към поставянето на въпроса за изключването ѝ от еврозоната, ЕЦБ настървено ще дърпа последният останал, в ръцете ѝ, конец - предоставяне на ликвидност на гръцката банкова система. Работата е там, че след като възниква все по-сериозни опасения за запазването на Гърция в еврозоната, местното население започва да се тревожи за парите си в банките. Ако Гърция излезе, еврото ще стане драхма и ще дойде време да се изтеглят спестяванията.

ЕЦБ предоставя на гръцките банки ликвидност в рамките на екстремни заеми. За това през февруари т.г. ЕЦБ установи таван от 60 млрд. евро за дадената програма. Оттогава пределното ниво бе достигнато и се наложи да бъде вдигнато още по молба на гръцките банки.

Но на 18 юни Беноа Кере от ръководството на ЕЦБ нанесе последния удар. Ето какво написа Ройтерс по въпроса:

„Две официални лица заявиха, че по време на срещата шефът на Еврогрупата Йерун Дийселблум попитал Беноа Кере дали гръцките банки може да отворят утре. Кере отговорил: "Утре ще могат. За понеделник не зная".

Заплахата тук е напълно очевидна и ще бъде чута

От тогава всеки ден отварянето на гръцките банки зависи от добрата воля на ЕЦБ. ЕЦБ може да приеме или отклони молбата на местните банки за предоставянето на ликвидност и с това държи в ръцете си залога за оцеляването на финансовата система. Пред лицето на подобна заплаха населението започна масово да тегли наличните си средства. Само за седмица гръцките банки се лишиха от 5 млрд. евро.

Сега страната е поставена на колене. Вината на Гърция е в това, че не пожела да умре тихо. СИРИЗА и Алексис Ципрас нямат особена роля в това. За да се оцени мащабът на гръцката катастрофа, няма нужда да се обръщаме към неомарксизма. Достатъчно е да си спомним за Бен Бернанке и Милтън Фридман, които едва ли някой ще заподозре в пристрастност.