Изборът на Алексис Ципрас за гръцки премиер и на неговата „Сириза” предизвика куп коментари, повече от които с крайно негативен отенък. Повечето – да, но има и такива, които въобще не смятат възхода на Ципрас за края на света. Едно от тези положителни за Ципрас и „Сириза” мнения е на американския икономист Пол Кругман, който спечели Нобелова награда за икономика през 2008 година. Ето какво пише той за ситуацията в Гърция в колонката си в „Ню Йорк Таймс”.
Алексис Ципрас е първият европейски лидер, който беше избран за премиер заради обещанието си да атакува политиката на строги финансови икономии. И, разбира се, има и ще има много хора, които ще го съветват да зареже това обещание и да се държи „отговорно”.
Как действаше досега „отговорното поведение” на строгите икономии?
За да разберем политическото земетресение в Гърция, трябва да погледнем основните на стенд бай споразумението на страната от 2010 година с МВФ, съгласно което т.нар. Тройка – МВФ, ЕК и ЕЦБ, увеличи заемите за Гърция в замяна на комбинация от „стягане на колана” и пакет реформи. Това стенд бай споразумение е забележителен документ в най-лошия възможен смисъл на думата. Тройката, претендирайки, че подхожда реалистично, създаде една икономическа фантазия. А гърците плащаха цената на тези елитни заблуди.
Според икономическите прогнози на стенд бай споразумението Гърция можеше да си позволи да наложи сурови ограничения, които да окажат малък ефект върху заетостта и икономическия растеж. Гърция вече беше в рецесия, когато беше постигнато споразумението, като прогнозите сочеха, че сривът на икономиката ще приключи скоро – ще има малко свиване през 2011 година и от 2012-та година Гърция ще започне да се възстановява. Безработицата, казваха експертите на МВФ и Тройката, ще се увеличи от 9,4% през 2009 година до почти 15% през 2012 година, но след това ще почне да намалява бързо.
Това, което се случи в действителност, беше икономически и човешки кошмар. Далеч преди края на 2011 година гръцката рецесия набра скорост. Гърция не удари дъното преди 2014 година и дотогава изпита пълната горчивина на думичката „депресия” – 28% безработица, 60% младежка безработица. А възстановяването, което започна, едвам се усеща и не дава никаква перспектива за скорошно завръщане на стандарта отпреди кризата.
Какво се обърка? Често виждам и чувам твърдения, че Гърция не си е изпълнила обещанията, че не е направила обещаните пред Тройката орязвания и затягане на колана. Нищо не би могло да е по-далеч от истината. Всъщност Гърция наложи свирепи ограничения в публичните сектори, оряза жестоко заплатите в държавната администрация и социалните придобивки. Благодарение на вълните от реформи, публичните разходи бяха намалени с много повече, отколкото предполагаше оригиналното стенд бай споразумение. Всъщност публичните разходи са с 20% по-ниски, отколкото през 2010 година. И въпреки това проблемите на Гърция са по-жестоки, отколкото преди старта на програмата.
Една от причините е, че икономическият срив намали приходите и сви оборота. Гърция прибира много по-голям дял от БВП под формата на данъци, но БВП на страната се сви толкова бързо, че абсолютната стойност на вземаните данъци е по-малка, отколкото преди кризата. Освен това свиването на гръцката икономика предизвика ръст на съотношението дълг/БВП, въпреки че ръстът на дълга се забави и през 2012-та година Гърция преживя по-умерени дни по отношение на дълга.
Защо прогнозите на Тройката през 2010 година бяха толкова оптимистични? И ЕК, и ЕЦБ решиха да повярват в магията на доверието – т.е. ефектите от директното унищожаване на работни места да бъдат преодолени чрез скок на оптимизма в частния сектор. МВФ беше по-предпазлив, но също подцени ефектът на политиката на затягане на коланите.
И тук е разковничето – ако Тройката наистина действаше реалистично, щеше да разбере, че иска невъзможното. Две години след като стартира стенд бай споразумението, МВФ направи статистическа справка колко такива програми, разчитащи да покрият дълг чрез строги икономии без никакво дългово облекчение и инфлация, са били успешни. Отговорът – нито една.
Затова Алексис Ципрас победи и то с много. И ще е добре европейските чиновници да не се опитват да му четат лекции да бъде отговорен. Истината е, че те не почиват на доверие – програмата, която наложиха на Гърция, никога не е имала шанс да проработи и нямаше смисъл.
Ако говорим за проблеми при идването на „Сириза” на власт, то те са, че намеренията им не са достатъчно радикални. Облекчаването на икономиите ще намали икономическата болка, но е много съмнително дали това ще е достатъчно, за да видим силно икономическо възстановяване в Гърция. От друга страна не е ясно какво може да направи което и да е гръцко правителство, без да излезе от еврозоната. Гърция обаче не е готова за това.
И въпреки това, Алексис Ципрас е далеч по-голям реалист с призива си за радикална промяна, отколкото бяха европейските чиновници, които искаха да продължат с тактиката „бой до подобряване на доверие”. Европа трябва да даде шанс на Ципрас да сложи край на гръцкия кошмар.
Коментари