С наближаването на новия ценови период от 1-ви юли, крайните клиенти отново се вълнуват дали цените на тока ще се увеличават, макар тези вълнения да се усещат по-сериозно в периода декември-февруари, а политиците и политически предложените и избрани членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за пореден път увещават, че исканията за увеличение са нереалистични. „Няма основания за повишаване на цената на тока от първи юли”, заяви преди дни министърът на енергетиката. Малко преди нея председателят на КЕВР обясни, че подадените заявления от компаниите за новите цени в сектора са само искания, а дали ще бъдат удовлетворени и в какъв размер е друг въпрос.
Подобни изказвания могат да се отдадат на предстоящите избори или поради други непазарни обстоятелства, но независимо от причината те звучат точно толкова разведени с реалността, колкото и твърдението, че НЕК не е поискала увеличение на цената на електроенергията. В своето заявление компанията ясно излага причините и дава оценка на размера на формирания дефицит от регулираната си дейност в периода юли 2014 – юни 2015 г. Това едва ли е изненада, тъй като самата НЕК алармира за тях, като позициите на ИПИ, както и на други организации и анализатори, бяха сходни. От ценовото заявление на НЕК се вижда, че компанията е натрупала дефицит от около 950 млн. лв. само в рамките на настоящия ценови период. Той се формира от следните пера:
- 449 млн. лв. – изкупуване на електроенергия по дългосрочни договори от Марица Изток 1 и 3 (признатите разходи на НЕК се базираха на предоговарянето на тези договори, което все още не е факт);
- 227,5 млн. лв. – изкупуване на електроенергия от вятърни и фотоволтаични централи (Ррегулаторът призна разходи за изкупуване на електроенергията от тези производители по преференциална цена за 50% от средногодишната им продължителност, а останалото количество – по цена на НЕК. Това решение противоречи на Закона за енергията от възобновяеми източници, който задължава НЕК да изкупува цялата средногодишна продължителност на работа по преференциални цени. Също така и не всички производители имат определена средногодишна продължителност на работа);
- 129,9 млн. лв. – разходи за въглеродни емисии по дългосрочните договори, които не са признати;
- 151,4 млрд. лв. – некомпенсирани разходи за дейността „обществена доставка”, които включват разходи за лихви и главници по кредитите на компанията.
Към този недостиг трябва да се добавят и натрупаните задължения на компанията от регулирана дейност в периода юли 2010 – юни 2014 г., които по оценка на КЕВР възлизат на около 1,4 млрд. лв. При положение, че за четири години компанията е натрупала дефицит от 1,4 млрд. лв., а в рамките само на една година той се е увеличил с още около 950 млн. лв., достигайки близо 2,4 млрд. лв., министърът на енергетиката и председателят на КЕВР не виждат основание за увеличаване на цената на електроенергията?
Подобно отношение буди редица притеснения, основното от които е, че краткото отрезвяване, което беше завладяло регулатора през 2014 година, когато цените на електроенергията бяха увеличени с две решения на КЕВР, е изместено от ново опиянение по „неоснователни искания за увеличение на цените”. Ето едно „аспиринче” от заявлението на НЕК, което може да помогне за отрезвяване: „…необходимостта от ползване на кредити за разплащане на просрочени задължения към доставчици произтича основно от обстоятелството, че регулираните цени, които му се утвърждават, не покриват разходите за регулирана дейност и компанията не е в състояние да генерира достатъчно парични средства за финансиране на дейността си”. Може и да изглежда като че ли държавата, в лицето на регулатора, провежда политика против собствения си монополист, но в крайна сметка потърпевши са производителите на електроенергия и мрежовите компании – защото им се бавят плащания; небитовите потребители – защото плащат по-висока цена заради натрупаните дефицити в системата; домакинствата – защото рано или късно ще си платят реалната сметка, било то и през държавния бюджет. Колкото по-бързо регулаторът започне да спазва закона и да се съобразява с пазарната логика и колкото по-бързо бъде либерализиран пазарът, толкова по-малка ще е „изравнителната сметка” накрая.
Автор: Калоян Стайков, ИПИ
Коментари