Представители на държавата, бизнеса и специалисти се обединиха около тезата, че предложените от нова евродиректива по-високи прагове на емисиите са смъртна присъда за българската енергетика и индустрия. Това стана по време на кръгла маса на тема "Бъдеще за българския въгледобив".
Минните експерти се страхуват, че обсъждан от специална комисия нов регламент към директивата на ЕС за комплексно предотвратяване ще въведе нови нива, много по-занижени, на емисиите при големите горивни инсталации и по-конкретно за серен диоксид и живак.
Според експертите при тези нива на чистота и тези нива на емисии, няма как да бъдат покрити дори от най-модерните ТЕЦ-ове, които работят в момента в България. "Това е неизпълнимо не само за нашите централи, не е изпълнимо и за модерните централи в Западна Европа", категорични са те.
Ако бъде приета тази директива, то поне три ТЕЦ-а в комплекса "Марица-изток" има опасност да затворят, следователно и мините да прекратят работа от този комплекс. Според бившия министър на енергетиката от ГЕРБ Валентин Николов, резултатът от това ще е, че 10 хил. миньори ще останат без работа. Освен това, по думите на Николов, ако се стигне до приемане на новия регламент, то НЕК ще плати необходимите инвестиции за нови очистващи инсталации на американските централи - ТЕЦ "AES Гълъбово" (Марица Изток 1) и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". По време на кръглата маса той призова за плавно намаляване на прага на допустимите вредни емисии.
Инж. Иван Андреев, който е изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара, заяви, че страната ни има нужда от спешна национална консолидация по този въпрос, заедно с други държави, заинтересовани по него. Такива по думите му са Германия и Полша. "Да спрем ликвидацията на един цял отрасъл", призова Андреев.
"Мини „Марица Изток” е гръбнакът на българската енергетика", каза от своя страна инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на предприятието. По думите му писмото за промяната е било получено в началото на тази година. "През април ще се прегласуват наново показателите за емисии, които обаче централите ни няма да могат да изпълнят, защото са необходими огромни инвестиции", добави той.
"Ние сме предприятието с най-голямото производство на въглища в България, което работи от 65 години" , заяви от своя страна зам. изпълнителният директор на „Мини Марица Изток” инж. Димитър Чолаков. Той уточни, че в Маришкия басейн има въглища за още 30 години.
От министерството на икономиката също поискаха думата, като служебният зам.-министър Константин Делисивков заяви, че занижените референтни стойности много трудно ще бъдат изпълнени с наличния ресурс в България. "Ние сме съгласни, че енергийната ефективност и сигурност са важни за конкурентноспособността на Европа, но национално отговорната позиция изисква баланс между грижата за околната среда и конкурентното развитие на енергетиката", подчерта той.
"Алтернатива ли е вносът на въглища у нас - ето това е възловият въпрос. В краткосрочен план това би поставило под риск енергийната сигурност на страната", категоричен беше той, като добави, че Министерството на околната среда е водещо при обсъждането на тази тема. Делисивков обаче уточни, че има обща позиция между двете ведомства. По думите му национално отговорната позиция изисква търсенето и намирането на точния баланс между желаната от всички грижа за околната среда и конкурентното развитие на минно-добивния сектор и енергетиката като цяло.
"Единното отстояване на такава позиция от всички ангажирани институции ще гарантира сигурното и устойчиво развитие на енергийния отрасъл, защитата на работните места и осигуряването на енергийни ресурси на приемливи цени за българските потребители", добави министърът.
Коментари