Николай Стойков, главен изпълнителен директор на компания за животозастраховане и пенсионно осигуряване NN България, говори пред Аctualno.com и Expert.bg за предвижданите промени по пенсионната реформа, осигуряването в частен пенсионен фонд и развитието на животозастраховането.
На 28 юли се приеха ключовите промени по пенсионната реформа на второ четене. Според една от тях вноските за втора пенсия за родените след 1959 г. ще могат веднъж в годината да се местят между НОИ, т.е. Сребърния фонд, и частния фонд. Как ще коментирате законодателната мярка?
Николай Стойков: Тази промяна на практика доразвива грешката, която беше допусната в края на миналата година, и с която се променя дизайнът на тристълбовата система на пенсионно осигуряване в страната.
Всъщност, след приетите през месец декември миналата година промени, никой не обясни как средства, акумулирани в продължение на 14 години във втория стълб, като бъдат прехвърлени в НОИ, където на практика ще бъдат изхарчени в рамките на същия месец (тъй като първият стълб функционира на разходопокривен принцип), биха подобрили перспективите пред осигуряващите се лица да получават в бъдеще по-добри пенсии.
С приетата редакция се дава избор на лицата да прехвърлят средствата си от втория стълб, където за последните 14 години техните партиди са генерирали доходност между 5 и 6% средно годишно, в Сребърния фонд, където те ще носят 0% годишно. И отново няма пояснения и мотиви към законопроекта, които да покажат как с това ще се подобрят пенсионните плащания на осигуряващите се в момента лица.
Хубавото на тристълбовия модел на осигуряване е, че факторите, от които зависят отделните стълбове на системата, са съвсем независими един от друг. Първият стълб на осигуряване е в изключителна зависимост от демографската структура и промените в нея, и имайки предвид демографските тенденции в нашата страна, това което със сигурност можем да твърдим, е че в бъдеще първият стълб ще осигурява все по-малко пенсионни права срещу все по-голяма осигурителна тежест. Резултатите на втория и третия стълб са под въздействието изключително на размера и регулярността на вноските по индивидуалните партиди, а в дългосрочен план - и от реализираната доходност. А това са фактори, които по никакъв начин не са свързани с демографската структура, процента на заетост и осигурителната тежест за бъдещите поколения. Това е и причината тристълбовият модел да бъде създаден по дизайн и да функционира като едно цяло, но с отделни, независими елементи.
Дълъг ли е регламентираният срок от 5 години преди пенсия, в който могат да се местят партидите?
Николай Стойков: На практика единственият момент, в който едно лице може да направи информиран избор, е към момента на пенсиониране, когато ще може да сравни различните алтернативи за получаване на пенсия на база на конкретни предложения, направени от НОИ и от пенсионния фонд, в който лицето се осигурява. В този смисъл срокът от 5 години отново поставя пред невъзможност лицата да направят информиран избор, което означава, че те или няма да направят такъв избор или ще го направят на базата на каквито и да е други, но не и рационални аргументи. Единствено изключение биха били хората, които през годините на трудоспособна възраст не са се осигурявали и съответно не са имали регулярни вноски по своите партиди във втория стълб, като за тях дори и да не чакат петте години преди пенсия, биха съществували аргументи да се прехвърлят в първия стълб на пенсионно осигуряване, което още повече би засилило проблемите, свързани с дефицита в него, а сметката ще платим всички ние.
Как ще коментирате мярката за намаляване на таксите, които частните пенсионни фондове събират от вложителите си? Предложението беше на депутати от временната комисия за проверка на дейността на пенсионните фондове.
Николай Стойков: Този въпрос се дискутира вече няколко години. Ние, а предполагам и колегите от другите пенсионни дружества, вече сме предвидили и планирали намалението на таксите в нашите бизнес модели.
Важно е, все пак, този въпрос да не бъде разглеждан изолирано от другите промени, които бяха обсъждани във Временната комисия, но най-вероятно ще бъдат гледани на последващ етап в парламентарна зала, като например: регулиране на фазата на изплащане; въвеждане на мултифондовете; промяна в гаранциите, които биха били свързани със значителни допълнителни инвестиции. В този смисъл намаляването на таксите е важно да отчете финансовите разходи, свързани с покриването на новите изисквания, така че да се избегнат сътресения за участниците в пенсионноосигурителната система.
Как виждате бъдещето на пенсионното осигуряване в България? Какви, според Вас, законодателни промени са необходими?
Николай Стойков: Това, което очаквам да се случи с първия стълб на база на демографските трендове в страната, е единствено увеличаване в бъдеще на осигурителната тежест във всичките й форми, включително възрастта и процентът на осигурителните вноски, срещу все по-ограничени пенсионни права, тъй като съотношението на броя бенефициенти (пенсионерите) към броя на контрибуторите (осигуряващите се лица) тепърва все още ще се влошава. Този коефициент за България и в момента е един от най-лошите в Европа.
По отношение на втори и трети стълб очаквам, че тяхното значение ще нарасне, тъй като, както виждаме във всички останали страни в Европа, правителствата в по-голяма степен ограничават социалните си програми и своето директно участие, като се ориентират все повече към осигуряване на основни или социални пакети в тези програми. В същото време те създават условия и регулации, с които лицата сами да могат да управляват останалата част от личните си финанси, като по отношение на пенсионното осигуряване към това се прибавя и богат набор от инструменти, включително и извън тристълбовия модел на осигуряване.
Обратно на вашия въпрос какви законови промени са необходими: според мен те трябва да са свързани с осигуряване на такива условия и регулации, включително и стимули, лицата да планират и да осигуряват допълнителни средства към един минимален социален пакет, който би бил достъпен за всички българи на базата на солидарни принципи.
Вие сте също така управител на NN Животозастраховане. Според Вашите наблюдения навлиза ли животозастраховането като алтернатива за инвестиции в България?
Николай Стойков: Ръстът в животозастраховането, измерен чрез брутния премиен приход в страната, за последните две години е наистина впечатляващ (между 20 и 30% годишно). Все пак трябва да имаме предвид, че този ръст е върху изключително ниска база, чийто основен измерител е процентът на проникване, който отчита премийния приход като процент от брутния вътрешен продукт в страната.
Къде сме спрямо другите държави от Европейския съюз на пазара на застрахователни услуги?
Николай Стойков: В Европейския съюз тези показатели са много различни за отделните страни, като най-високи са в северната териториална част на съюза, но все пак, ако трябва да се сравняваме, по-релевантни са средните стойности за региона на Централна и Източна Европа, където процентът на проникване е около 4 пъти по-висок в сравнение с този в България.
Интервю на Петя Бързилска
Коментари