Десетки страни по света все още не са утвърдили окончателно част от международните конвенции за полагането на труд от деца. Изненадващо, сред тях има и страни като САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия.
Конвенциите представляват международни споразумения между държави. Те обикновено се развиват от Организацията на обединените нации (ООН) или от някоя от другите международни организации. Страната, която утвърждава дадена конвенция, се задължава да я приложи в своето вътрешно право и да се увери, че законът се спазва и прилага спрямо нейните устои.
Конвенцията, определяща минималната възраст, на която деца могат да полагат труд, е от 1973 г. Утвърдилите я страни се задължават да работят за преустановяването на детския труд и да не позволяват на деца под определена възраст да работят.
Хората, които полагат труд, не трябва да бъдат под 15-годишна възраст, според Конвенцията от 1973 г. За развиващите се страни се прави изключение – в тях минималната възраст за полагане на труд е 14 години. Деца под 16-годишна възраст не могат да полагат тежък физически труд, според същия международен договор.
Изключение се допуска само за лекия помощен труд, който по никакъв начин не би могъл да застраши физическото и психическото здраве на децата. Той е възможен от 12-годишна възраст (в развиващите се страни) и от 13-годишна възраст (във вече развитите страни).
През 1999 г. ООН излиза с Конвенция за най-лошите форми на детски труд. Тя категорично забранява всичките форми на робовладелство с деца, въвличането им в проституция и трафик на наркотици. Всяка работа, която би могла да навреди на здравето, безопасността и моралните устои на човека, не може да се упражнява от лица под 18-годишна възраст.
Разбира се, това са само допустимите минимални прагове и всяка страна може да въведе още по-стриктни изисквания.
В България никой работодател няма право да наеме на работа непълнолетни лица под 16-годишна възраст. 16-годишните могат да работят на половин работен ден (4 часа дневно). И това е допустимо само при писмено съгласие от страна на родителите или от страна настойника.
Конвенцията от 1999 г. (за най-тежките форми на детски труд) все още не е ратифицирана от Куба и Еритрея.
Страните, които не са ратифицирали Конвенцията от 1973 г., определяща минималната възраст за полагане на труд, са Австралия, Бангладеш, Канада, Иран, Либерия, Мексико, Мианмар, Нова Зеландия, Сомалия, Суринам, САЩ и някои островни държави, намиращи се в Тихия океан.
Нито една от двете важни конвенции за полагането на детски труд не е ратифицирана от Индия, Маршалските острови и Палау (островна държава в Тихия океан).
Автор: Теодор Спасов
Коментари