Европейската комисия смята да задължи страните членки при кризисни ситуации да делят газовите си запаси със съседни държави. Това е една от мерките за намаляване на зависимостта на Европа от руските газови доставки, които ще бъдат приети в Брюксел в сряда и официално представени през следващата седмица, пише The Financial Times.
Освен това Европейската комисия вече е определила 14 приоритетни газови проекта, които ще бъдат подкрепени финансово. Сред тях е и разширението на българската газова мрежа, чиято стойност по информация на Mediapool е 170 млн. евро.
Според обсъжданите предложения Европа ще бъде разделена на девет зони. В най-уязвимите източни региони Германия ще бъде в една зона с Полша, Чехия и Словакия. Унгария ще е в пакет с Австрия, Италия, Словения и Хърватия. България заедно с Гърция и Румъния ще образува Балканска зона. Финландия върви заедно с балтийските държави, посочва изданието.
Държавите от всяка зона ще трябва да изработят съвместни планове за осигуряване на запаси и на необходимите маршрути за спешни доставки при нужда. Брюксел ще контролира разработката на тези антикризисни планове. Също така ЕК смята да получи пълномощия за проверка на газовите договори на европейските държави преди тяхното подписване.
"Сигурността на доставките в ЕС не може да бъде ефективно обезпечена от страните членки на блока самостоятелно. Тя може да бъде достигната по-добре на общностно ниво", посочва се в черновата на плана, цитирана от FT. В проекта на документа пише още, че държавите са били уязвими на газови кризи заради ниските запаси и лошата инфраструктурна свързаност помежду им.
В подготвяните планове на осигуряване на аварийните доставки приоритет ще се дава на домакинствата, болници, учебни заведения. Например, ако някоя държава има проблеми с осигуряването на газ, съседката й ще е длъжна да даде част от своите резервни количества и дори от обемите, необходими за промишлеността. Така наречените от еврочиновниците планове за "задължителна солидарност" трябва да бъдат одобрени от всички стани членки и от Европарламента.
Изданието коментира, че Евросъюзът отдавна иска да свърже националните енергийни мрежи в общ пазар, за да повиши енергийната сигурност на общността и да намали цените, но досега напредъкът по реализацията на тези планове заради стремежите на националните правителства са провеждат собствена енергийна политика.
Коментари