Големи банки в еврозоната обмислят въвеждане на отрицателни лихви върху депозитите от догодина. Някои от тях работят и у нас или имат клонове в България.
"От 2020 г. UniCredit ще сложи отрицателни лихви засега само върху големите депозити над 100 000 евро", обяви в края на миналата седмица изпълнителният директор на италианската банка Жан-Пиер Мюстие. Само преди един месец ЕЦБ свали лихвите по депозитите с още 10 базисни пункта – до минус 0.50%.
Очевидно някои банки гиганти се противопоставят на тази политика, като прехвърлят тежестта към големи компании или големи клиенти. Анализатори са категорични, че в началото мярката ще засегне главно големите институционални инвеститори като пенсионните фондове и застрахователните компании, преди да се прехвърли и към по-големите фирмени спестявания, пише в. "24 часа".
"Банките, работещи у нас, засега изобщо не обмислят такава възможност. Те се възползват от това, че банките майки позволяват свобода в търговската политика на дъщерните си трезори. Ако обаче политиката на ниски лихви продължи, неминуемо ще се стигне до такова решение", коментира банкер от голяма наша банка.
Заради ожесточената битка между банките за клиенти всеки от запитаните банкери пожела анонимност. "Предполагам, че ЕЦБ ще обърне посоката на движение на лихвените нива и няма да се наложи вземането на такова решение. То неизбежно би довело до отлив на депозити, които засега растат и доставят на банките евтин финансов ресурс", допълни друг известен банкер.
Негов колега от по-малка банка пък бе категоричен, че това решение ще бъде един от последните инструменти, към които ще се прибегне, ако ЕЦБ не се намеси.
Той вижда резерви в увеличаване на таксите, свиване на административните разходи, както и в балансирана лихвена политика на БНБ, които да облекчават банките, когато търпят негативните ефекти от ниските лихви.
"Ниските лихви са опасни особено ако продължат твърде дълго, защото демотивират банките, отразяват се зле на техните активи", предупреди още в средата на годината управителят на БНБ Димитър Радев.
Висш банкер пък обясни, че "целта на подобна мярка е да раздвижи спестяванията на предприемачите и да ги насочи към реалната икономика. Степента на успех на подобно начинание обаче зависи и от общия икономически ръст у нас, както и от развитието на европейската и световната икономика. При криза парите стоят в банките и по-трудно излизат от трезорите, защото каквато и да е инвестиция е рискова", смята той.
За разлика от банкерите финансисти прогнозират, че догодина и банките, работещи у нас, ще бъдат принудени да погледнат към такава мярка.
"Няма как, при положение че БНБ дава лихва около нулата на депозитите, които банките държат при нея, те да не прехвърлят поне част от тази тежест към клиентите си", смята известен финансист.
Той мисли, че решението ще бъде взето трудно, тъй като у нас липсват много алтернативи за влагане на свободните пари – борсата ни е малка, липсват традиции за инвестиции на нея, вече е изчерпан ръстът в цените на имотите, има недоверие и неподготвеност на масовия клиент към валутни операции и сделки с финансови инструменти.
Коментари