Коментар на агенция АФП
Провалът на Европа да реши гръцката дългова криза рискува да остави дълготрайни щети върху следвоенната мечта за още по-здрав Европейски съюз във време, когато той е изправен пред нови заплахи по границите си.
Хаосът в Гърция идва в момент, когато европейските лидери са се хванали за гушите заради вълната от емигранти, идващи от Средиземно море, докато украинският конфликт завлече отношенията с Русия до най-ниското им ниво от края на Студената война насам.
Световните лидери предупредиха, че гръцката ситуация е съществен момент за европейския проект, като германският канцлер Ангела Меркел заяви, че "ако еврото се провали и Европа ще се провали".
Според експерти обаче дори Брюксел да успее да задържи Атина в еврозоната, кризата ще посее семената на недоверието дълбоко в корените на 60-годишния проект за обединение на Европа. "Ще останат белези", заяви Янис Емануилидис от Центъра за европейска политика – аналитичен център, базиран в Брюксел. "Има много недоверие", допълни още той.
Кошмарът за Гърция
Стартирането на единния валутен съюз преди близо 15 години беше обявено за обединяващ за континента момент, но през последните дни виждаме, че мечтата за единство се превръща в това, което Емануилидис нарича "кошмар".
Банките в Гърция са затворени, гръцките и европейските лидери се обвиняват взаимно в лъжа, а през уикенда видяхме безпрецедентното решение на финансовите министри от еврозоната да откажат удължаване на спасителната програма на Гърция, след което ограничиха присъствието на своя колега Янис Варуфакис на заседанието.
И френският президент Франсоа Оланд, и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупредиха в понеделник, че ако гърците гласува с "не" и отхвърлят предложението за спасителна програма на референдума в неделя, Атина ще трябва да напусне единния валутен съюз.
"Смятам, че това определено е голям удар за еврозоната, дори и да успеят да задържат Гърция", казва Питер Клепе от аналитичния център "Отворена Европа". Според него все още няма трайно увреждане на ЕС, тъй като основни принципи като този за единния пазар са непокътнати, но допълни, че има опасност тези принципи да бъдат подкопани.
"Дори и бедствието да бъде избегнато, гръцкият епизод ще има много дълбоки последици за ЕС, свързани с реформите, които ще са необходими", допълва Николас Верон от аналитичния център "Бройгел". "Гръцката криза разкри, че нашата система на управление в Европейския съюз... не работи, че е изключително неефективна, неспособна да взима решения в уместна времева рамка", казва още той.
Геополитически предизвикателства
Безумната изминала седмица от евросрещи в Брюксел не произведе гръцка сделка, като на фона на това лидерите прекараха шест часа на една среща на върха, в която спориха за това как да преразпределят стотици хиляди емигранти, напускащи Сирия и Северна Африка.
Висшестоящ европейски представител заяви, че се е стигнало "близо до открит конфликт" по въпроса с емигрантите.
Това показа Европа в нейната най-трудна за сработване светлина във време, когато трябва да застане обединена, за да се справи с безпрецедентните предизвикателства в един нестабилен свят, казва още Емануилидис от Центъра за европейска политика.
"Ако покажеш, че не си способен да се справяш със своите вътрешни проблеми..., то това изпраща грешното послание в геополитически контекст", допълва той. "Сега е различно от 2012 г., когато за последно се говори за гръцкото отказване от еврото. Когато това започна да се случва, геополитическата ситуация не беше толкова нестабилна, колкото е сега, като се има предвид Близкият изток, Северна Африка, Балканите, Русия, натискът от емиграцията и каквото още споменете", допълва още той.
Хаотичната ситуация също така може да даде нова сила на евроскептици като Найджъл Фараж от британската ЮКИП и Мари льо Пен от френския "Национален фронт", допълва Емануилидис. "Сигурен съм, че Фараж и Льо Пен имат усмивки на лицата си, докато наблюдават това", казва още той.
От друга страна гръцката криза може всъщност и да помогне на ЕС да се справи със заплахата от това да изгуби още един член - Великобритания, коментира Жан-Доминик Джулиани от фондация "Роберт Шуман".
Министър-председателят Дейвид Камерън иска реформи на ЕС, преди да проведе референдума за това дали страната да напусне блока до 2017 г., но направи само кратка реч по темата на срещата на върха на лидерите миналата седмица, която беше доминирана от темата за емигрантската криза.
"Камерън изглежда е по-благоразумен. Той не иска да добавя нови проблеми спрямо вътрешната политика като обявява искания към своите европейски партньори", допълва Джулиани.
Превод: БГНЕС
Коментари