Пакетът с данъчни промени за 2017 година не спести на данъкоплатците поредната залъгалка с неработещо данъчно облекчение. Новото намерение на държавата да стимулира разплащанията по банков път чрез приспадане на част от дължимия от гражданите подоходен данък е абсурдно по замисъл, неподлежащо на контрол и рисково за бюджета. В облагането на гражданите се предлага и друга скандална мярка, която надали ще донесе и лев в бюджета, но пък ще натовари данъкоплатците с поредното административно задължение под угроза от санкции - подаването на данъчна декларация за починали лица, пише в. "Сега".
Това коментираха данъчни експерти по повод предложените от МФ за обществено обсъждане промени в данъчните закони за идната година. Финансовото министерство тази година се ограничи с малко на брой нововъведения, но това не е помогнало достатъчно за качеството на част от текстовете.
Финансовото министерство предлага хазната да опростява 1% от дължимия за годината данък, но не повече от 500 лв., на гражданите, които са получили 100% от доходите си по банков път и и са изхарчили 80 или над 80% от тях за платени през банка разходи. Облекчението ще важи за доходи, получени през 2017 г., и ще се декларира в данъчните декларации, подавани през 2018 г.
Във вида, в който се предлагат, текстовете няма как да са работещи и могат да се превърнат във "врата в полето" за неправомерно ползване на данъчно облекчение, коментираха експерти. Формулировката в момента предполага, че данъкоплатецът е длъжен да изразходва минимум 80% от доходите си, за да може да ползва облекчението, тоест пестенето на средства не се толерира. За разлика от останалите данъчни облекчения тук не е предвидено прилагането на никакви документи, които да докажат изпълнението на условията. Не е предвидена дори и подаването на декларация, че лицето е харчило по изисквания от закона ред. Така единствената надежда на данъчната администрация данъкоплатецът да не излъже е носенето на обща отговорност за включване на неверни данни в декларацията.
Неправомерното ползване на облекчението е улеснено и от друга особеност - невъзможността данъчната администрация да проверява банкова информация. За да провери дали даден гражданин има право да ползва облекчението, НАП ще трябва да иска от съда разрешение за разкриване на банкова тайна и да търси информация от всички търговски банки за платени разходи от съответното лице. Нелепо е да се очаква, че данъчната администрация ще пристъпва към подобни мерки за проверка на ползване на данъчно облекчение, ограничено до 500 лв., коментират експерти. Така законът може да се превърне във "врата в полето" и всеки безконтролно да иска опрощаване на 1% от дължимия данък.
Това не е първото невъзможно за ползване данъчно облекчение, което МФ предлага. При кабинета "Орешарски" бе въведено данъчно облекчение за хора на трудов договор с минимална работна заплата, при което се оказа, че бедните не трябва да са получавали извън това никакви други доходи - включително обезщетения за безработица, детски надбавки, минимално олихвяване по дебитни карти и др. В мотивите към законопроекта сега се твърди, че новото облекчение за безкасовите плащания ще спомогне за повишаване на отчитането на оборотите на търговците, при които са извършени разходите от физическите лица.
Лишено от смисъл и натоварващо и за гражданите, и за данъчните е и новото задължение за наследниците на починали лица да подадат вместо тях данъчна декларация, ако лицето е получавало и извънтрудови доходи. От тези текстове излиза, че наследниците следва да имат информация за всички видове облагаеми извънтрудови доходи, които е получавал съответният наследодател. Наследниците следва да знаят дали е имало например доходи от наем, доходи по граждански договори, дали е получавал пари за авторски и лицензионни права, облагаеми парични и предметни награди, доходи от земеделска дейност и др. Освен че трябва да знаят за тези доходи, наследниците трябва да ги онагледят и със съответните документи като приложение към декларацията. Наследниците трябва да знаят и дали лицето е имало право на различните видове данъчни облекчения.
Според предложените текстове данъчната декларация за починали лица следва да се подаде до 6 месеца от откриване на наследството. От МФ обаче се застраховат за тези срокове, като позволяват те да не се спазват, ако наследниците не са знаели за наличните доходи. Така задължението за подаване на декларация възниква от момента на узнаването, а крайният срок е един месец. Какъв е смисълът на всичко това, когато няма как да се докаже кой и кога е узнал, коментираха данъчни експерти. Според тях новото задължение надали ще вкара в хазната и един допълнителен лев и даже може да има отрицателен фискален ефект заради ненужни разправии и загуба на време за данъкоплатци и граждани. "Ще трябва да работим по тези текстове", призна пред Би Ти Ви шефът на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова.
Коментари