Ако "Борисов 3" падне, ако "Борисов 3" не падне

Ако
Източник: БГНЕС

В момента ситуацията в България е такава, че каквото и да се случи, резултатът все ще е лош: или правителството ще падне не заради каквото трябва, или ще остане заради каквото не бива. Коментар от Даниел Смилов за "Дойче Веле България".

Точно по време на сегашната политическа „холера" Европейската комисия изведнъж се влюби в антикорупционните постижения на българското правителство. Тази ненавременна любов безспорно ще даде глътка въздух на изпадналия в много трудна ситуация кабинет „Борисов 3", който трябва да се справя с протести, силно напомнящи на бунта от февруари 2013 година. Този може би предпоследен доклад по Механизма за сътрудничество и проверка пристигна като Радецки “със гръм”, за да даде надежда на управляващата конструкция.

Демокрацията е форма на политическо образование - гражданите избират и свалят правителства с оглед на това, което те вършат за страната. Колкото е по-добра преценката на гражданите, толкова по-добре функционира моделът. На теория демокрацията не е своеволие, каприз на електората, а аргументирано търсене на по-добро управление. В момента обаче нещата в България съществено се разминават с този идеал. Тези, които искат да свалят правителството, го правят в името на погрешни цели и с лоши аргументи. А онези, които стоят зад кабинета, също привеждат слаби и невалидни контрааргументи в негова защита. В една такава ситуация каквото и да се случи, резултатът все ще е лош: или правителството ще падне не заради каквото трябва, или ще остане заради каквото не бива.

Любов по време на протести

Цената на горивата и стандартът на живот по принцип са легитимни основания за гражданско негодувание. Въпросът обаче е, че в България и по двата проблема в момента има по-скоро напредък. Цените на горивата са по-ниски от тези през 2013 година, а доходите са по-високи.

За първото правителството няма особена вина или заслуга - цените на горивата се определят основно от международни фактори. Вярно е, че “Лукойл” е в особено, квази-монополно положение, но това не е някаква новост. Протестите могат да повлияят на търговците да коригират цените си надолу, като намалят печалбата си. Но този ефект ще е ефимерен и най-вероятно ще бъде компенсиран от бъдещата им ценова политика.

Показателно е, че нито протестиращите, нито подкрепящите ги партии (най-вече БСП) са предложили някаква смислена нова политика по отношение на горивата, квази-монополите и прочие. Нито пък протестиращите са разпознали нещо от програмата на БСП като свое искане. В този смисъл протестът изглежда като изблик на нефокусирано, но добре организирано недоволство. Зад организираната част от гражданските усилия очевидно стоят и някои много интересни актьори - от качулките на агитките до автомобилите с руски номера. Неясното недоволство дава възможност за ловене на риба в мътна вода.

Тъй като горивата не могат да са сериозно основание за протест - в крайна сметка световните цени в момента падат и в България така или иначе ще има поевтиняване, подкрепящите недоволството търсят другa причина в ниския жизнен стандарт на българите. Да, тук има какво да се желае, тъй като все още сме на опашката в ЕС по повечето показатели. Но пък доходите растат, бюджетът за догодина предвижда повече социални разходи и по-високи заплати в публичния сектор. А и като цяло сме във възходяща стопанска фаза, икономиката бележи устойчив ръст. Накратко: ситуацията е много по-различна от 2013 година, когато имаше замразяване на доходите и повишаване на цените в резултат от световната рецесия.

Възможна ли е изобщо алтернативна икономическа политика, която да доведе до по-сериозно “разхлабване на колана” в България? Със сигурност може да се опита, но дори и в суматохата БСП да дойде на власт, те едва ли ще направят нещо много по-различно от заложеното в програмата на ГЕРБ. Нещо повече: не е ясно дали подобна алтернативна политика - да речем, прогресивно облагане с квоти до 20-25% - би довела до по-бързо наваксване на разликата между нас и останалите в ЕС. Много е вероятно ефектът да е точно обратен, без да има видимо подобрение на положението на най-бедните. Тоест - тези, които се оплакват, че сме последни, всъщност само биха увеличили различията ни с останалите европейци, без да променят нещо съществено по отношение на уязвимите групи.

БСП са водили смислена икономическа политика единствено по времето на Станишев. Не е без значение, че точно той и неговите съмишленици са сега изолирани в БСП. Радикализмът на Корнелия Нинова е опасна смес от популизъм и чиста демагогия, комбиниран с хомофобски и ксенофобски залитания. Социалистите не изглеждат като партия, която би могла да допринесе за европеизацията на България и за стопанския ѝ напредък.

Президентът Радев също яхна популистката метла и наложи вето на разумна мярка като (скромното) увеличение на данъка върху старите коли. Бъркането на управленска безотговорност със социална загриженост е основният дефект в позицията на левите, който обяснява и подкрепата им за протестите срещу скъпите горива. Подобно поведение не подхожда на партия, която претендира да е смислена управленска алтернатива.

Доклад по време на холера

Ако горивата и жизненият стандарт са лоши аргументи за падане на кабинета, то твърдението, че той трябва да остане на власт, защото се справя добре с корупцията, е направо комично. В ролята на такъв комедиант влезе Европейската комисия с последния си доклад, който сваля мониторинга върху три от шестте наблюдавани проблема. С тенденция след година да свали и другите три.

Този доклад трябва да бъде четен като “вдигане/измиване на ръце” спрямо България. Ние не сме се подобрили особено и това е видимо от текста по отделните теми. Остава и основният дефект - правят се законодателни и институционални реформи, но конкретни резултати все още няма. Това, което го има със сигурност, са множество обвинения (спрямо неудобни и маргинални фигури), натиск върху тях и липса на присъди. Създадена е система в услуга на управляващите, която е опасна за опозицията.

Но докато ние просто не сме се подобрили, други в ЕС - като Унгария, Полша и Румъния - успяха значително да се влошат. А както знаем, в царството на слепите едноокият е цар.

Докладът все пак отбелязва влошаване на медийната среда. Забелязва и атаките срещу съдии. Става дума за Лозан Панов и съмишлениците му, които са подложени на постоянен тормоз от медийната империя на Пеевски. И не само от нея, а и от прокуратура и други “независими” агенции, които се опитват всячески да ги отстранят от длъжност. Това, незнайно как, е останало извън доклада, заедно със замитането на КТБ под наказателния ни килим, с ЦУМ-гейт и всички останали скандали.

За сметка на това в деня на обявяването на доклада президентът Радев обвини прокуратурата в политическа атака срещу негово назначение в КС. Дали е прав, остава неясно. Но страна, в която държавното обвинение рутинно е подозирано в политически пристрастия, не е образец за върховенство на закона. С мониторинг или без.

Между реалността и популизма

Кабинетът "Борисов 3” има много слабости, а голяма част от тях са свързани с патриотарския му уклон. Правителството все повече се опитва да скрива реални проблеми зад националистически клишета. Когато се почувства силно уязвимо, то измисля ново плашило, за да остане на власт - като пакта на ООН за миграцията например. Зер по-добре е да има нелегална, отколкото уредена и разумна миграция. Но биячите на патриотарския тъпан веднага скочиха върху темата, за да замажат недопустимото оставане на Валери Симеонов в правителството след последните му арогантни изцепки. Това е моделът, който все повече се използва.

Другият голям проблем на „Борисов 3" е, че става дума за управление на ГЕРБ и ДПС, което фаворизира определени медийно-икономически интереси. И те му се отплащат с медиен комфорт. Именно това е “корупцията” в България, а бедата е, че институциите, които се създават, укрепват това порочно срастване на политика и бизнес, вместо да го разграждат. За Брюксел това може и да не е толкова спешен проблем на фона на Орбан, но за България той си е доста сериозен.

През последните години българската политика се превърна в театър, който трябва да прикрива това срастване на конкретни политици с конкретни бизнеси. “Патриотите” са полезни в този театър: те представляват комбинация от прикриващи основната връзка второстепенни актьори и декори в правителството, каквато е и формацията на Марешки. Подобна роля са играли и партии като РЗС, “България без цензура”, а за съжаление и претенциозни политици като “остатъчните” реформатори. Тъжно е, че и сега СДС и някои други десни партии се колебаят дали да не продължат да играят някоя третостепенна роля в този театър. А и кастингът за нови актьори непрекъснато тече. Днес мнозина виждат Слави Трифонов като възможен нов, свеж участник в представлението и затова се натискат да му гостуват - уж ново политическо шоу, но по стар и изпитан сценарий.

БСП също не са алтернатива на този театър - те просто искат да изместят главния герой Борисов, като се сдружат с медийно-икономическите структури около ДПС. Затова се надяват протестите да преминат в стихиен бунт, който да замени ГЕРБ с тях в същата или сходна управленска сглобка (ала Орешарски).

Но на България изобщо не ѝ трябва нов февруари като този от 2013 година. Видя се до какво доведе той. След като поутихнат стихийните искания за “радикална смяна на модела”, “ВНС”, “нова конституция”, “нова избирателна система” и прочие, ще стане ясно, че нечие до болка познато лице се е намърдало в ДАНС или поне дърпа конците там. А след това ще фалира някоя банка…

За да е полезен, гражданският натиск трябва да е насочен към истински политически проблеми. Тогава може да се генерира и позитивна промяна, алтернатива на едно порочно управление. За беда положението в България е такова, че независимо дали правителството падне или остане, здравият разум и рационалната аргументация със сигурност ще се окажат бламирани. А това е опасно, защото на България ѝ предстои важна година, в която ще се решава бъдещето ни в еврозоната, а до голяма степен и в ЕС.

Редактор:

Expert.bg
Горещи оферти

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.