БАН: Няма непосредствена опасност от криза, не бива да се вдигат данъците

БАН: Няма непосредствена опасност от криза, не бива да се вдигат данъците
Източник: Ива Иванова/ Аctualno.com

Правителството да преосмисли данъчната система и данъчната политика, препоръчва БАН в годишния си доклад "2019 “Икономическо развитие и политика в България: оценки и очаквания”, представен официално на пресконференция.

"В никакъв случай не трябва да се прибягва до някакво повишаване на данъчни ставки, преди да са изчерпани възможностите за повишаване на събираемостта на данъците. Чак тогава може да се пристъпи към някаква фаза на вдигане на данъчни ставки, което ние не препоръчваме на този етап", заяви пред Expert.bg ръководителят на авторския колектив от Института за икономически изследвания при академията, изготвил доклада доц. Виктор Йоцов.

Имаме забавяне на темповете на растеж, съпроводено с леко увеличаване на инфлационния натиск, но на този етап не считаме, че има опасност от навлизане в рецесия. В същото време отбелязваме в доклада, че има структурни дисбаланси, на които ако не бъде обърнато внимание, е възможно в следващ период да изпаднем в някакъв вид рецесия, особено ако външната среда продължава да се влошава, коментира доц. Йоцов. По думите му тревожно е, че продължава спадът на преките чуждестранни инвестиции. "Факт е, че преките чуждестранни инвестиции са по-малко от средствата, които българските емигранти изпращат тук", посочи той и поясни, че на практика това означава, че България изнася работна сила, не стоки и услуги, което е  особено неблагоприятна тенденция.

Като позитиви доц. Йоцов изтъкна стабилността на финансова среда и фискалния сектор. Негативите са свързани преди всичко с демографския срив, който вече оказва сериозно влияние върху потенциалния икономически растеж, изтъкна той и посочи, че имаме недостиг на работна сила, което по думите му е вече много очевидно и даже плашещо. "Това води до забавяне на темповете на растеж и до забавяне на процеса на догонване, от който ние така силно се нуждаем", подчерта той и отбеляза, че от години сме на последно място в Европа по жизнен стандарт и брутен вътрешен продукт на глава от население и не се виждат перспективи това в скоро време да се промени.

Българската икономика през 2018 г.

3.1 % икономически растеж при среден за ЕС 1.4% е сравнително добро представяне, но сме доста назад сред новите страни-членки - само две икономики от тях, които са по-зле от нас, т. е. стоим доста назад в тази класация.

Малко по-добре изглеждаме по БВП на глава от населението, но това е поради намаляването на населението. Ако предположим че темповете на нарастване на БВП на глава от населението се запазят, това означава, че за да достигнем 50% от средното за Европа ниво на жизнен стандарт, на нас ще ни трябват 27 години, а за да достигнем средното ниво за Европа ще ни трябват 44 години, посочи доц. Йоцов. Затова, категоричен е той - фокус на нашата политика трябва да бъде догонващо развитие. Сегашните темпове ни обричат да сме на последно място в Европа, подчерта той.

В последните години се забелязва изместване на факторите на растежа от износа към вътрешното потребление. Растеж, основан на вътрешното потребление е по-устойчив, но от друга страна е по-ограничен - например от ниското ниво на заплащане. Само в три години сме имали растеж, основан на външно търсене. Очевидно това не ни осигурява нужните  темпове на икономическо растеж, коментира Йоцов. Приносът на недвижимите имоти е основен за изминалата година и сектор държавно управление и образование, а по-важните за икономическия растеж сектори като промишленост и строителство остават в по-бавно развитие, което е негативна тенденция, посочи още ръководителят на екипа на БАН.

Той отбеляза и негативното влияние върху производството на трите години с дефлация. Вече имаме инфлацията и не виждаме проблем, добави той.

Коментирайки случващото се във фискалния сектор, доц. Йоцов остро разкритикува бюджетните излишъци - държавата не изпълнява предвидените капиталови разходи. "Забелязва се през последните няколко години, че финансовото министерство подценява приходната част - тя винаги се оказва по-голяма, което позволява по Закона за публичните финанси да се преразпределят средства без санкция от парламента, което е гъвкавост за сметка на прозрачността в разходването на публичните средства и не може да се оцени положително", каза той.

В сравнение с Европа изоставаме с 10 пункта по приходи като процент от БВП, изтъкна още доц. Йоцев и поясни, че ако ние имахме приходи колкото средните за Европа, бюджетът ни щеше да разполага с 10 - 11 млрд. лв повече.  Същевременно структурата на нашите приходи е доста различна от средно установената за Европа. Там преки и косвени данъци са равнопоставени, а в България акцентът е върху косвените - 51% при средно за Европа, което е 34%. При преките данъци сме на едно от последните места. От една страна косвените данъци са по-малко оказващи влияние на икономиката, но същевременно са регресивни, т.е. при по-високите скали облагата повече по-ниско доходните слоеве. "Това не е хубаво, особено за страна, която има проблем с неравенството", коментира Йоцов.

"Хвалим се с ниските данъчни ставки - едни от най-ниските  в света, не само в Европа. Оказва се че в новите страни членки без Хърватия и Словакия всички страни имат много по-висок темп на икономически растеж, въпреки, че нашите данъчни ставки са много по-ниски", отбеляза още той..

Разходната част на бюджета по-скоро ни служи за някакъв буфер - планират се капиталови разходи, които не се изпълняват, подчерта ученият. По думите му за последните 15 години сме "спестили" 12 млрд. лв. планирани и неизвършени капиталови разходи. Половината от тези капиталови разходи се правят само през месец декември и голяма част са само счетоводни - както миналата година от бюджетния излишък се насочиха пари за болници, за магистрала "Хемус" и пр. , но само на книга. Тази тенденция я отчитаме като неблагоприятна и трябва да се преустанови, категоричен е ръководителят на екипа, изготвила доклада.

В последните години винаги планираме дефицит, а реализираме излишък, но това не ни помага за растежа, коментира още той допусна че е възможно това да забавя икономическия растеж, защото излишъкът се дължи на неизвършени капиталови разходи, които биха могли да допринесат за растежа. Трябва да се преосмисли тази политика, категоричен е той.

Прогнозата

Според очакванията на учените от БАН забавянето на икономическото развитие ще продължи. Темповете на икономическия растеж от 3.1 за миналата година се очаква да паднат на 2.6 - 2.7, а за следващите две години прогнозата е за леко ускоряване до 3.9 - 4% през 2021 г., което до голяма степен ще се дължи и на усвояването на европейските средства. "Очакваме леко забавяне тази година и умерено ускоряване следващата година като ще има леко повишение на износа. Не очакваме драматични промени, не става въпрос за рецесия, а по-скоро леко забавяне на растежа и евентуално възстановяване през следващата година", обобщи Йоцов.

По 14 показателя ЕС определя положението на всяка икономика и за съжаление България по 6 или 7 от тях е в дисбаланс, посочи още той.

В доклада не е третирана темата за размера на сивия сектор и корупцията, каза ученият и добави, че "това е проблем, който съществува навсякъде - от порядъка на 30% от икономиката е в сивия сектор".

Външната търговия

На около едва 5% възлиза износа ни на високотехнологичните стоки. Характерна за нас е концентрация на износа към няколко страни от ЕС  като на първо място е Германия, където отива с 15% от нашия износ, но България е на 38 място в листата на вносителите в Германия. Зависимостта от ограничен кръг страни може да крие рискове.

С 3.7% нараства вносът през 2018 г. Продължава тенденцията за висок дял на внасяни потребителски стоки. Водещи сред основните страни, от които купуваме са Германия, Русия, Турция а в стоковите групи преобладават потребителски стоки, което означава, че българското производство не успява за задоволи вътрешното търсене.

Очаква се намаляване на ролята на външната търговия за икономическия растеж на страната.

Банковият сектор

Навлизането на световната икономика в рецесия е предстоящо. В момента, в който някой от основните ни партньори навлезе в застой ще го почувстваме веднага, категорични са икономистите на БАН. "За 2018 печалбата  на банките се увеличи като основно това стана на наш гръб - изземват се пари от реалния сектор - лихвите по депозити се намаляват, а лихвите по кредити в повечето случаи се задържат", посочи доц. Георги Сарийски. По думите му влизането в Еврозоната ще донесе като ефект намаляване на общото лихвено ниво, но това не означава, че ще е изгодно за потребителите, защото вероятно банките ще опитат да компенсират с различни видове такси.

Влизането в Банковия съюз означава приемане на всичко задължително за Еврозоната, а същевременно няма да имаме никакъв глас при приемането на решения. Нещо подобно ще се получи и при влизането ни в чакалнята за Еврозоната, отбеляза още той. "Изглежда се върви към закриване на БНБ с дива радост, както при създаването й, но иземването на емисионната функция означава точно това - унищожаването на централната банка", предупреди доц. Георги Сарийски.

Трудовият пазар

Вътрешните възможности за увеличаване на заетостта се редуцират, посочват в доклада си учените от БАН и виждат резерви и препоръчват като приоритет активизирането на младежите и хората с увреждания. Според прогнозите им заетостта няма да се увеличи. Няма да изпълним показателя заетост на населението по програмата на Европа 2020, ще бъдем една от страните, неизпълняващи този показател в ЕС.

Осигуряването на достойно заплащане на труда изисква успоредни процеси на увеличаване на производителността и инвестициите, категорични са експертите и предупреждават, че трудовият пазар може да започне да препятства икономическия растеж, защото има влошаване на състоянието на пазара на труда.

Измамното щастие

Стабилната макроикономическата рамка по думите на доц. Даниела Бобева е измамно щастие. "Тази добра макрорамка не може да издържи дълго, ако не си оправим икономиката", категорична е тя. Налице е нарастващата зависимост на българската икономика, неустойчив, недостатъчен и небалансиран икономически растеж. Растем тогава когато растат недвижимите имоти, търговията, което не е здравословен растеж", изтъкна тя. Индустрията, за съжаление е ориентирана към сектори с ниска добавена стойност и тази тенденция се влоши през последните години, посочи още Бобева.

"Докато в предишната криза изтичането на финансови потоци беше причина, сега проблемът е че имаме много малко крайни продукти - хвалим се с аутсорсинга, но това още повече оголва икономическата ни структура", заяви Бобева. "Имаме слаб растеж в информационни и комуникационни технологии, но доста анемичен. Изливането на средства в нереформирани сектори не е ефективно. Не само  че преките инвестиции намаляват като обем, но отиват в сектори, които не се отличават с висока добавена стойност, запазва се интересът към добивната промишленост, която е с ниска добавена стойност", обрисува икономиката ни тя. По думите ѝ наблюдава се свиване на всички източници, от които могат да дойдат инвестиции, а не можеш да правиш растеж без инвестиции.

Сред основните рискове тя посочи нарастването на задлъжнялостта, най вече на общините, но растат и задълженията на държавните предприятия.

Според финансистите на БАН присъединяването към чакалнята на Еврозоната ще е добра новина за българската икономика, но ще се случи, ако се потвърди, че имаме стабилен и качествен банков сектор. Ако през юли не получим сигнал за влизане, може да се усети негативен ефект, но най-важен е прегледът на качеството на активите.

Глобалната картина

Забелязва се нарастване на дълга. Наблюдаваме дълг от 178 трилиона долара, което е над 200% от глобалния БВП. Суверенният дълг за последните 10 години нарасна с 80% и превишава вече 60 трилиона долара. Възможно е да се стигне до нова дългова криза, каквато имаше през 80-те години. Успокояващото е, че нарастването на глобалната задлъжнялост е предимно в суверенен дълг, не толкова от корпоративен дълг или при домакинствата, обобщиха от БАН.

Намалява общият фактор на производителност, което означава, че технологичните промени не водят до по-висок растеж. Обяснението е в задържането и спадането на инвестициите, което е глобална тенденция, добавиха от БАН.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.