Блогърката Боряна Кръстева за Expert.bg: Пътешествието е умението да усещаш


Блогърката Боряна Кръстева за Expert.bg: Пътешествието е умението да усещаш

5619

Боряна Кръстева нарича себе си "пътешественик по душа". Ние бихме добавили "пътешественик, който борави изключително добре с думите". Достатъчно е да прочетете дори само един текст от блога ѝ "Пътеписаници", за да се убедите в това.

Боряна обича Родопите и българското село, както и да върви по следите на древни легенди. Expert.bg поговори с нея за приключенията ѝ по красивите места на родината.

Боряна, как се роди идеята за блога ти „Пътеписаници“?

Бавно, последователно и с много вдъхновение. Винаги съм обичала да пиша, да разказвам, да събуждам въображението с думи. Преди около 5 години започнах да пътувам активно, като първото ми по-голямо пътешествие беше в Родопите. Посетих Батак, Доспат, селата Триград, Ягодина, Широка лъка, стигнах до Ардино и Златоград - преминах от Западните до Източните Родопи. Това беше седмица изпълнена с пъстри емоции, приключения, срещи със сладкодумните родопчани и съзерцание да величествената природа.

След това преживяване разбрах, че не познавам България и че съм видяла една микроскопична част от нея. Природата, хората, магията на планината ме омагьоса и исках да разкажа за това вълшебство. Родопите ме промениха много. Показаха ми, че щастието и успехът са въпрос на вътрешна настройка. Там осъзнах колко всъщност съм щастлива, колко обичам България. В Родопите се вдъхнових и поисках да си имам свое място, на което да събирам спомени от пътешествията. То обаче се роди две години и половина по-късно. Може би трябваше да събера нужната смелост. През това време публикувах пътеписите ми в различни медии. Но при второ ми ходене в магическата планина, посетих селата Лещен и Ковачевица. Тогава осъзнах, че е време да създам свой блог и така се роди „Пътеписаници“.

Колко често имаш възможност да пътуваш?

По-малко отколкото ми се иска. Пътешественическият ми дух е винаги буден. Той е нащрек за поредната възможност да поскита на воля по непознати пътища. През по-топлите месеци пътувам по-често. Това лято в продължение на два месеца нямаше почивен ден, в който да си остана у дома. Опитвам се поне веднъж в месеца да посетя място, на което не съм била преди. Тези "бягства"от рутината ми помагат да съм по-вдъхновена и успешна през работната седмица. Лекуват стрес, лошо настроение и сатурнови дупки:) Затова, ако не се появи възможност да пътувам, си я създавам сама.

Смяташ ли, че пътуването е хоби, което е „по джоба“ на българина? А може би всеки може да го направи такова с правилното планиране?

Разбира се, че може. Всичко е въпрос на приоритети. Пътуването е един от приоритетите ми, затова намирам време и средства, за да го осъществявам. Всъщност, моите пътешествия не са кой знае колко скъпи, особени еднодневните. Тогава единствените ми разходи са за път – по 10, 20 лева. Понякога пътувам с влак – например до селата Бов или Лакатник, което е още по-икономичен вариант. Всичко останало събирам в раницата – храна, вода и ентусиазъм.

За много хора пътуването е изминаване на разстоянието от дома до хотела, където започват няколкодневни сцени на масов героизъм край масата. Но от опит знам, че човекът, тръгнал главно заради приключението, за да види, научи и преживее нещо ново, се справя и с доста по-ограничен бюджет.

Кое е любимото ти място в България?

Родопите - най-вече селата Триград и Ковачевица са ми много на сърце. Там се чувствам по-добра и в мир със себе си, сякаш съм прекрачила прага на родния ми дом. Природата, архитектурата, хората – всичко е в такава хармония. Но не само мястото е важно. Случките и срещи по пътя, компанията, приключенията, дори несполуките - всичко това е част от определението "любимо място".

Храм-кладенецът край село Гърло и Дяволският мост край Ардино също са много специални за мен. Най-вече заради необичайната енергия, която усетих там. За мен пътешествието е умението да усещаш. Така че всяко място, което съм почувствала със сърцето си, е намерило място в него.

А има ли място, което те впечатлило повече, отколкото си очаквала?

Когато пътувам, не очаквам. Опитвам се да съм с чисто съзнание. Преди да стъпя в Родопите, не съм си представяла какво точно ще се случи, но ето че истински се влюбих в тази планина. Много са местата, които са ме впечатлили. Например водопадът „Синия вир” край Медвен. Посетих го през един горещ августовски ден. Впечатлих се от закътаното място, от цветовете, които се разливаха в пейзажа. Водата изглеждаше ту златна, ту сребърна, а небето беше с цвят на море.

Друга приятна изненада за мен бяха Белоградчишките скали. Не си падам по популярните туристически дестинации, но гледката, която се открива от скалите, наистина е впечатляваща. Усещането да си между тези огромни скални блокове с причудливи форми е много особено, сякаш си в шепата на великан.

Изворът „Живата вода“ край село Боснек, който разпознава грешници, също беше приятна изненада за мен. Открих го преди 2 години, малко преди Коледа. През целя път не срещнах нито един човек. Гората бе обвита от мъгла, а земята сякаш бе поръсена с пудра захар. Като добавим и приказните легенди, които витаят около мястото – това пътешествие стана едно от любимите ми.

Историята ли е това, което те привлича най-силно към едно място? Или природата, забележителностите, нещо друго?

Историята е много важна, тя запалва фитила на любопитството. Да си представям какво се е случило на дадено място, как е изглеждало то преди години е много интересно за мен. Но най-вълнуващи са легендите. Особено, ако са разказани от някой местен жител.

А природата е една от основните причини да пътешествам. Особено след като съм прекарала работните си дни в центрофугата на големия град. Обожавам планината, защото както казва баба ми: „Планината лекува всичко“. Там се зареждам с енергия, загърбвам суетата на ежедневието и просто съм си аз. Българската земя и природа е свещена. Надявам се повече хора да го прозрат и да се обръщат към нея с любов и уважение. Иска ми се с моите пътеписи да събудя не само любопитство, но и чувство на отговорност, защото ние не ценим и не пазим достатъчно природните ни богатства.

Снимките в блога ти са страхотни. Любител фотограф ли си или имаш професионална подготовка?

Благодаря. Абсолютен любител съм. Снимам само по усет и нямам професионална подготовка. Започнах да се занимавам с това заради блога, защото колкото и да е интересен един текст, без снимка се чете по-трудно, а и е някак незавършен. Харесва ми са съм ловец на кадри. Това ми помага да бъда още по-наблюдателен пътешественик.

Смятам, че кадърът може да бъде по-изразителен от думите, но това си е голямо майсторство. Но не искам да пренебрегвам и текста. За мен той винаги е бил водещ елемент в блога, а снимките - съпътстващ. Кадърът може и да „казва” повече, но думите могат да рисуват цели светове. Комбинацията от двете има най-силно въздействие.

Пишеш, че обичаш българското село. Смяташ ли, че то е запазило духа и атмосферата, които свързваме с по-стари времена?

Да, смятам. За мен българското село е символ на уют и спокойствие. То носи една лекота и естественост, които в града липсват. В него все още са се запазили нормалните човешки отношения – общуването, взаимната помощ, сплотеността. Българското село е истинският стожер на традициите, на нашата идентичност. То е коренът, за който трябва здраво да се държим, а не да се срамуваме от него.

Можеш ли да препоръчаш някоя дестинация на читателите ни, подходяща за сезона в момента?

Есента е разкошно време за разходка в природен парк „Небесните пасбища” край село Осиковица, (община Правец). Мястото е истинска горска приказна. През 2006 г. една фамилия - семейство Ангелови - решава да превърнат наследствената си гора в парк на доброто, вярата и мъдростта. Всеки може да го посети свободно с приятел, любим или дори с децата си. Там можете да се изкачите по мостовете на любовта, да надникнете в бъчвата на Диоген, да вижте къде живее бабата на Червената шапчица, да се потопите в долината на самодивите или да се приютите в дървото на Вярата, Надеждата и Любовта. Мястото наистина е вълшебно.

Обичаш ли да пътуваш в чужбина и мечтаеш ли да посетиш конкретни страни?

В момента не пътувам в чужбина. Не съм си го поставила за цел. Би ми било интересно да посетя малките селца във Франция и Италия. Места, на които мога да се запозная с автентичните традиции на тези страни, които носят уют и атмосфера, далеч от масовия туристически поток.

Но най-силно мечтая да откривам и преоткривам България! Да посещавам непознати места, да научавам местните легенди, да се докосна до нашия бит, история, традиции. Това ме прави щастлива. Има цели области, в които почти не съм стъпвала – като Странджа и Североизточна България. Толкова красота, енергия и мистика има по нашите земи. Според мен трябва повече да се обърнем към себе си, към корените, които са ни направили такива, каквито сме днес. Обичам България, а блогът е моят начин да изразя тази любов.

Интервю на Деница Райкова

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.79979
  • GBP
    1
    2.23358
  • RUB
    100
    2.42388
  • JPY
    100
    1.65286
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    480.07
    460.56
  • Litecoin
    1
    85.31
    81.93
  • Ethereum
    1
    314.33
    302.02
  • Bitcoin
    1
    13478.11
    12947.95
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама