България е в нов етап на интеграцията си в ЕС

България е в нов етап на интеграцията си в ЕС
Източник: Pixabay

Анализ на Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Заглавието е на редакцията.

Не е пресилено да се каже, че след вчерашното заседание на Еврогрупата[1], България премина в нов етап на своята интеграция в ЕС, сравним с решението за започване на преговори за присъединяване към съюза през 1999 г. След вчерашното заседание стана известно, че България започва процес на присъединяване към банковия съюз (т.нар. „тясно сътрудничество с ЕЦБ”), което официално трябва да се случи със заявление от българска страна до ЕЦБ, изпратено на първия работен ден след положителния знак от Еврогрупата – т.е. вероятно още днес (13 юли). Очакването е този процес да отнеме около година и в края му страната едновременно да се присъедини и към банковия съюз, и към чакалнята за еврозоната, ERM II.

Преговорите до това положително решение не бяха никак леки, поне доколкото можеше да се съди от подхвърлените фрази и недомлъвки от премиера Борисов, министъра на финансите Горанов и председателя на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. Предвид това, че формални критерии и процедура за присъединяване към ERM II няма, то преговорите са непублични и в полето на тайната дипломация на най-високо ниво.

За да се присъедини към банковия съюз България поема редица ангажименти, както е видно от официално изпратеното писмо от българските власти в края на юни до Еврогрупата, президента на ЕЦБ и заместник председателя на ЕК Валдис Домбровскис (който отговаря за еврото). Тези „предварителни условия”, които България трябва да изпълни в следващата около година, явно са договорени в рамките на непубличните преговори последните месеци.

Между другото, никоя друга страна-кандидат за членство в еврозоната до момента не е поемала ангажимент за изпълнение на предварителни условия за членство в ERM II, каквото България прави с това писмо и с неговото официализиране вчера. Трябва да се отбележи, обаче, че от времето на последните кандидатури за приемане на еврото (2004-2005 г.), ситуацията в еврозоната и цялостната ѝ архитектура се промениха значително, най-вече заради ефектите от кризата от 2008-2009 г. През 2004-2005 г. в еврозоната нямаше банков съюз, а в момента той вече функционира с два от трите си стълба – общ надзор над банките от страна на ЕЦБ и общ механизъм за преструктуриране (на проблемни банки). Очевидно тези промени в самата еврозона, както и институционалните слабости на България, са наложили този нов, много по-внимателен подход към допускане в чакалнята на еврозоната.

Договарянето на тези предварителни условия (известни също и като „пътна карта”) де факто цели да отговори на притесненията на тези страни членки на еврозоната, които имаха най-силни резерви към приемането на България. Не е тайна, че основните притеснения бяха и остават по линия на надзора над банковия сектор в страната. В един момент от преговорите това доведе и до поставянето на предварително условие към България за присъединяване към банковия съюз преди приемане в чакалнята на еврозоната. България до последно се противеше на това условие и заявяваше готовност да започне процес на присъединяване към банковия съюз веднага след като бъде допусната в чакалнята. В крайна сметка компромисното решение явно е било двата процеса да бъдат обвързани и присъединяването към банковия съюз и чакалнята да се случи едновременно – тогава и само тогава, когато България е готова за банковия съюз.

Освен ангажимента за засилване на банковия надзор чрез „тясно сътрудничество” с ЕЦБ и други мерки за банковия сектор, в списъка от ангажименти, които България поема, присъстват и следните точки:

1/ засилване на надзора над небанковия финансов сектор - пенсионни фондове и застрахователи - чрез няколко конкретни мерки (редовно докладване по план за действие, приемане на нови насоки за оценка на активите и пасивите и въвеждане на надзорна система, съобразена с риска);

2/ адресиране на слабостите в процедурата по несъстоятелност, включително и в съдебната ѝ фаза;

3/ засилване на правната рамка срещу прането на пари в унисон с последните европейски директиви в тази насока

4/ подобряване на управлението на държавните предприятия;

Любопитно е, че в официалното съобщение на Еврогрупата след срещата присъства и още нещо, което не се вижда в писмото от Министерство на финансите и БНБ. Това е изричното споменаване на Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на правосъдието, чрез който ЕК продължава да наблюдава България. Конкретно, съобщението на Еврогрупата завършва със следното:[2] ”Ние призоваваме българските власти да изпълнят напълно реформите, наблюдавани от Комисията по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната реформа и борбата с корупцията и организирана престъпност в България, в светлината на тяхното значение за стабилността и целостта на финансовата система”. Изглежда няма да се разминем и без по-дълбоки и убедителни промени в съдебната власт от тези, които до момента виждаме.

Споменава се, че и при влизането в ERM II страната ще поеме и нови ангажименти, т.е. този списък тепърва ще бъде допълван в процеса на присъединяване към самата еврозона.

В следващата около година българските власти ще трябва да свършат много. Отдавна страната не е имала такава висока цел, за която трябва да провежда сериозни реформи. Последната такава „котва” беше членството в ЕС, но оттогава външен натиск за по-дълбоки институционални промени не е имало. Ето че сега страната има златна възможност да си „оправи двора” или поне да започне да го прави, която в никакъв случай не трябва да се изпуска.

Времето е изключително малко и макар и да се споменава „около година”, изпълнението на условията не е обвързано с ясен краен срок. Едната година е пожелателна и това означава, че накрая на нея страната или ще се успее да убеди своите европейски партньори в готовността си, или ще бъде изхвърлена от центробежните сили в периферията на съюза. Своеобразен краен срок за изпълнението на всички условия и положително решение е изтичането на мандата на Европейската комисия следващата година (на 31 октомври) и избора на нова такава, както и изтичането на мандата на Марио Драги също в края на октомври 2019 г. Време няма и сега топката е в нашия двор – дали ще вкараме гол или ще изпаднем от първенството зависи само от нас.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.