България подкрепи CETA с поглед, забит в тавана

02.11.2016, Wednesday / 10:56

България подкрепи CETA с поглед, забит в тавана
Източник: Getty Images/Guliver
Анализ на проф. Боян Дуранкев, икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране, преподавател в УНСС, публикуван от БГНЕС.

Не е лесно да се намерят данни за СЕТА, които трябва да има не само в ЕП, но и в отделните страни–членки на ЕС. От 28-те страни–членки намерих анализи за СЕТА само в 7 от тях и то за влиянието на т.нар. Всеобхватен икономически и търговски договор - споразумение между Канада и ЕС.

За съжаление, оказва се, че в България при такова голямо Министерство на икономиката, както и това на финансите, при такава отлична статистическа база, с много добри европейски сметки, както и системата на националните сметки на Канада, няма кой да направи един секторен анализ. А също и анализ за влиянието на това Споразумение върху цялостното развитие на икономиката. Нещо, което е абсурдно…

Документът за СЕТА, който наскоро бе подписан на най-високо ниво в ЕС, ще трябва след това да мине през ЕП следващия месец и до 2 г. ще трябва да приключи неговото ратифициране от всички 28 национални парламента на страните–членки на ЕС. Така че през 2019 г. , може би СЕТА ще бъде задействана на пълен ход.

Споразумението положи началото си преди 7 г., което е един сравнително бърз период за обсъждане на подобен документ. Но колкото и да е странно СЕТА и TTIP се оказаха скрити зад плътни, кадифени завеси за диспут, т.е. разчита се, не знам как да се изразя учтиво, на една свръхцентрализирана демокрация, която да посипе след това с небесна мана всички, които ще се възползват от нея.

В този процес бяха изключително активни лобистите и адвокатите на споразумението СЕТА.

Оказа се, че една малка Валония успя да промени и да направи Споразумението много по-изгодно за 500 млн. жители на ЕС. А не както се пише, че регион с едва 1.7% от населението на ЕС е взел за заложници 500 млн. души.

Малка Валония успя да промени доста неща в СЕТА. Кои са те?

Напълно отхвърлени са частните арбитражи, тъй като в първия вариант те можеха да съдят абсолютно неограничено всички държави и по този начин да премахнат властта на отделните национални и европейски законодатели. Сега имаме решение - постоянен съд за уреждане на спорове между инвеститори и държава в състав от 15 съдии, които ще бъдат избирани от ЕС и Канада. Но няма яснота дали те ще бъдат на щат или ще се събират от време на време по някаква случайна извадка.

На второ място, което е много ценно за нас и за активните потребители - преди Канада настояваше да се прилага това, което те наричат „строги научни критерии” при употребата на определени ГМО. Т.е. след като тези продукти се употребяват от милиони хора, но се докаже, че са канцерогенни, вече може да се обсъжда тяхното значение. Докато Валония издейства защитната клауза т.нар. „строги научни критерии” на Канада да не се прилагат на територията на страните–членки на ЕС. Третото е добавянето на клауза за деактивиране на СЕТА с цел защита на местните фермери. В Канада смятат, че ЕС е съюз на субсидираните селяни. И по тази причина Канада изключително много се страхува от нахлуването на евтина селскостопанска продукция не само от САЩ, но и от ЕС. Но пък ние имаме, особено по линия на животновъдството, голяма заплаха за местните средни и малки предприятия. Но точен разчет какво и как ще стане няма засега.

Коментира се в някои среди, а и май ще се предложи такъв текст за гласуване в ЕП, че ЕС няма да приеме друг договор, който да е по-малко взискателен от този. Това може да се тълкува и като форма на отлагане на подписването на споразумението. На пето място, всички страни от ЕС настояваха да не се водят тайни преговори зад гърба на обществото - говореше се за обсъждане, дори не за вземане на окончателно решение по недемократичен начин.

Много усилия положих, за да открия данни какви ще бъдат ползите от СЕТА. Оказа се, че няма такива сметки на ниво ЕС. Само 7 страни са направили по една оптимистична, реалистична и песимистична прогноза какво може да се случи като последствие и ефекти от задействането на СЕТА.

В първите такива обсъждания през 2014-2015 г. се казва , че стокообменът ще подскочи с не по-малко от 50 млрд. евро годишно. След това го понамалиха до сегашните прогнози за под 10 млрд. евро годишно. Твърдеше се, че БВП на страните–членки на ЕС се нарасне към 300 млрд. евро, ще се открият нови работни места, ще станат чудеса и едва ли не икономическият ръст на всяка отделна страна ще дръпне с от 5-8% . Днес отново ги намалиха чувствително. В новия вариант пък съвсем изчезна прогнозата какво ще се случи с безработицата, тъй като се очаква високи технологии да се трансферират от ЕС към Канада, както и от Канада и други страни, свързани с нея, към ЕС, т.е. даже безработицата може да се увеличи.

Наистина необяснимо е как при отлично работеща статистика и на Канада, и на ЕС да нямаме точни разчети какво може да се случи, какви ще са последствията от прилагането на СЕТА.

Очевидно е, че вече имаме не само деглобализация, от гледна точка на развитието на икономиките и на регионите, но също така се очертава алтернативата, според Адам Пшеворски, известен учен от Харвард: там, където има повече пазар, има по-малко демокрация. Всъщност, реакцията, особено след кризата с бежанците в ЕС, против повечето търговия се оказва голям проблем на националните демокрации, особено там, където управляват, според официалните медии, т.нар. популистки правителства.

Логично е, че последиците за нашата икономика няма да бъдат само положителни. Очаква се, особено малките и средните предприятия у нас, свързани с индустрията, да затворят врати. Защото конкуренцията, която ще дойде отвъд океана дава не само по-висока производителност на труда - между 20-30%, та чак до 40%, но и по-ниски цени на аналозите. В този момент много наши предприятия просто ще затворят врати - в кои сектори, може да се досетите, но това ще е предмет на друг анализ.

Тревожно е също, както се планираше, да се подпише и второто споразумение под прикритие, тъй като голяма част от канадските компании са свързани или изкупени от американски. Американският бизнес идва в Европа през Канада и това също ще се отрази катастрофално на някои наши сектори.

Ако наистина се целеше да се постигне увеличаване на приходите в бюджетите на страните–членки на ЕС, а чрез тях и на общия бюджет, много по-изгодно щеше да бъде да се забранят офшорните фирми, които носят загуби на ЕС от над 1 трлн. евро. Това е много повече, отколкото тези 12-15 млрд. евро приходи, за които се пише, че ще е ефектът от СЕТА.

Поставя се и още един важен въпрос: как в бъдеще ще се приемат подобни споразумения. Някои организации съветват това да става чрез национални референдуми, а не само да се практикува вертикална демокрация отгоре – надолу.

За съжаление, споразумението СЕТА без никакъв анализ от страна на правителството ни и от икономическия екип на президента, бе подкрепено, както казват „с поглед, забит в тавана” и се препоръчва нещо без да се прави сметка за ефектите за българската икономика. Да не говорим, че подписването на СЕТА няма нищо общо с отпадането на визите за Канада за българи и румънци, но връзката бе направена умишлено и, бих казал, дори спекулативно.

Google+ коментари

Общо коментари / 0

Напишете коментар
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.