България през 2016 година: АЕЦ "Белене"

27.12.2016, Tuesday / 09:00

България през 2016 година: АЕЦ
Източник: БГНЕС
От дълго време насам обзорите на събитията в края на всяка година не минават без темата АЕЦ „Белене“. 2016 година обаче донесе реални развития около проекта, а не само кухо говорене.

Добре де, имаше и кухо говорене. Също и популизъм, опити за използване на темата за политически и лични облаги - обичайните неща. По-важното е, че в средата на юни Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева отсъди, че България трябва да заплати над 600 млн. евро компенсация на руската компания „Атомстройекспорт“ заради спирането на строителството на АЕЦ „Белене“. Управляващите от ГЕРБ се постараха да представят новината като положителна за страната ни, тъй като първоначалният иск на руснаците бе за 1,2 млрд. евро. А от левицата побързаха да им припомнят как преди години ГЕРБ са обещавали, че всъщност няма да платим нищо. Министърът на енергетиката Теменужка Петкова пък влезе в режим „предишните са виновни“ и обясни глобата с факта, че двама бивши изпълнителни директори на Националната електрическа компания (НЕК) - Любомир Велков и Мардик Папазян, са подписали без гаранции споразумение за закупуване на оборудването на АЕЦ „Белене“.

От своя страна, премиерът Бойко Борисов поиска сметка от Европейския съюз къде стои Европа по отношение на проекта. Той настоя за европейска солидарност - „дали ще платят парите, дали ще ни позволят да строим реактор (да строим атомната централа в Белене - бел. ред.), дали ще ни съдействат да продадем реактор, дали ще ни позволят като частен проект да се строи „Южен поток".

У нас БСП продължи с назидателното си настояване за реализацията на проекта, към който се появиха първите наченки на инвеститорски интерес. Очертани бяха основно два възможни сценария - НЕК да плати тези 600 млн. евро с лихвите и в замяна да получи оборудване или оборудването да бъде продадено на трета страна със съгласието на „Атомстройекспорт“. Реакторите обаче са второ поколение (ВВЕР 1000), а от 2012-та година руснаците правят реактори само трето поколение (ВВЕР 1500) и всъщност нашето оборудване е остаряло и не се предлага вече. За кратко се смяташе, че тази трета страна би могла да бъде Иран, с която дори се водиха преговори. До сделка обаче не се стигна и премиерът Борисов заяви, че приоритетен остава вариантът за приватизация на площадката и изграждане на атомната централа като частен проект “с малко участие на държавата”.

В края на юли енергийният министър Петкова съобщи, че прокуратурата води ново разследване за АЕЦ „Белене“. Дни по-късно Борисов припомни, че през годините България е платила за централата над 708 млн. евро и че най-сетне са необходими решения, които да удовлетворят както нашата, така и руската страна. В няколко негови изказвания се усети „завой“ към Русия по отношение на енергийните проекти. „Ако реакторите са рентабилни, нека „Белене” е частен проект, с миноритарен дял, златна акция, 50% държавно участие и ако проектът е толкова жизнен, то ще дойдат частници да го реализират“, заяви министър-председателят.

Общо 1,3 млрд. лева е струвало изграждането на площадката на АЕЦ „Белене“, като в тази сума не се включва оборудването за реакторите, стана още ясно тази година.

През септември властимащите все по-открито говореха за рестарт на проекта. Парламентът пък прие законопроект за предоставяне на държавна помощ, с която НЕК да се разплати с "Атомстройекспорт“. Мнозинството отказа да подкрепи искането на социалистите в закона да се запише, че държавата отпуска 1,2 млрд. лева за срок от 15 години на НЕК.

Междувременно най-накрая започнаха да се споменават конкретни имена във връзка с краха на проекта „Белене“. Теменужка Петкова отново посочи, че бившите директори на НЕК Любомир Велков и Мардик Папазян са поръчали оборудване за "Белене" без решение на УС на Националната електрическа компания и именно затова България е осъдена. Петкова припомни, че докато е била шеф на АДФИ, е сезирала прокуратурата за действията на Папазян и Велков, но е била уволнена по времето на кабинета „Орешарски“. След нейна жалба обаче производството срещу Велков и Папазян вече е възобновено. Така в средата на октомври двамата директори се сдобиха с официално обвинение, че са сключили неизгодна сделка, от която е произтекла щета в размер на 77 млн. евро.

В края на месеца НЕК и „Атомстройекспорт“ се споразумяха какво и как ще платим на руснаците, а у нас обвиненията валяха с пълна сила. Едно от тях бе срещу бившия министър на икономиката и енергетиката в кабинета на Тройната коалиция Петър Димитров за това, че не е упражнил достатъчен контрол върху работата на Велков и Папазян. Друг бивш енергиен министър - Румен Овчаров, пък бе обвинен за подписването на първото споразумение за „Белене“ още през 2006 г. Изненадващо прокуратурата поиска имунитета на Делян Добрев - председател на парламентарната енергийна комисия и също бивш министър на енергетиката. Когато официалното обвинение срещу него бе повдигнато, стана ясно, че е за умишлена безстопанственост. Според органите въпреки решенията на Министерски съвет и Народното събрание за прекратяване изграждането на АЕЦ „Белене”, не е бил прекратен договорът между НЕК и „Парсънс” – фирмата, избрана за консултант на проекта. Плащанията към фирмата продължили. Това се случило по времето, в което Добрев бе министър. В резултат за НЕК била ощетена с 4 561 697, 27 евро.

Във връзка с „Белене“ цяла върволица министри, сред които и Теменужка Петкова, бе разпитана от прокуратурата. Оттам увериха, че „ще се оцени поведението, действието или бездействието на всички замесени в този случай лица, за да се установи има ли извършено престъпление и от други и кои са те.“

В края на ноември френските компании EDF ("Електрисити дьо Франс") и Veolia ("Веолия") проявиха интерес към строежа на АЕЦ „Белене“ и така разкриха кои са потенциалните западни инвеститори, около които се спекулираше от известно време.

На 8 декември пък България преведе на „Атомстройекспорт“ сумата от 601 млн. евро (1,2 млрд. лв.). Според договорката руската компания от своя страна се отказа от натрупаните след постановяване на арбитражното решение лихви, а оборудването за централата официално стана българска собственост.

Малко след това още един инвеститор - Индустриалната търговска банка на Китай, се заинтересува от изграждането на централата в Белене. Нейните представители дори се срещнаха с премиера Борисов.

Какво ще се случи оттук насетне с АЕЦ „Белене“? Сагата около проекта продължава повече от четвърт век. За българските граждани остава надеждата, че ще бъде взето възможно най-рационалното и полезно в дългосрочен план решение. Както и че реално отговорните за целия цирк лица ще си понесат последиците.

Google+ коментари

Общо коментари / 0

Напишете коментар
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.