Коментар на анализатора Георги Стоев от Industry Watch
България се очерта като доста конкурентен играч на глобалния пазар в сфери като машиностроенето, производството на автомобилни детайли и компоненти, инженерингови продукти с висока добавена стойност.
България загуби конкурентни предимства в някои индустрии, в които традиционно бяхме свикнали да сме силни като храните, текстила, обувките, мебелите - това, което наричаме лека индустрия. Там страната ни вече не се представя толкова блестящо, не случайно някои инвеститори напускат България, за да намерят по-добро място някъде другаде в тези индустрии. Затова път България се очерта като силен играч в машиностроителната индустрия. Не само създаваме нови машини, но и произвеждаме детайли за други производители.
В Западна и Северна Европа, където пазарът е с много претенции, марката "Произведено в България" на машини вече е с доста висока репутация. Това може да изненадва доста хора, но добрата ни репутация в това отношение е факт.
Днес предизвикателствата към бизнеса са свързани най-вече с липсата на работна ръка. Ако днес, обаче, става дума повече за количество, то в бъдеще важен ще е талантът на хората.
Заводите на бъдещето ще бъдат все по-малко свързани с броя на хората, които работят тях, а много повече с техните умения. Така че ролята на държавата в този процес е колкото по-малко да ограничава хората да се развиват, да се обучават, да сменят своите профили и позиции в индустрията - това означава всички пречки на пазара на труда, включително тежко регулиране и закостенял Кодекс на труда да бъдат преодолявани.
Има едно известно разминаване между това, което статистиката казва за преките чужди инвестиции и това, аз виждам. Ясно е, че периодът на силния инвеститорски интерес към имоти мина, но също така пък се засилва в момента инвестиционното търсене в промишлени начинания. Това, което се случи, са две промени. Първата е, че доста инвеститори започнаха да реинвестират печалба, направена в България. Понякога това не се отчита като пряка инвестиция чисто по статистически причини и затова не се вижда в данните на БНБ. Втората промяна, която се случи е, че по-малки, по-компактни инвеститори започнаха да наемат производствени площи и машини, а това не винаги се вижда като капиталов разход, не винаги се отчита като инвестиция.
Като погледнете край Пловдив, всяка година се строят 10-20 нови завода, халета, нови предприятия, включително мултинационални брандове. В същото време националната статистика отчита спад в инвестициите. Така че човек трябва малко повече да се задълбочи в този анализ, а не просто да чете макроикономическите числа в официалната статистика.
Източник: БГНЕС
Коментари