Анализ на Бари Ритхолц за Bloomberg.
Темата за спазването на регулациите и законовите норми в сферата на икономиката набира все по-голяма популярност в последно време.
Чувам оплаквания от брокери, които негодуват срещу изискванията на регулаторите, следящи сделките им. Недоволството им най-често е свързани с различни правила и норми, които те не разбират и не знаят как да прилагат на практика.
Но има и друго по-всеобхватно оплакване - твърдението, че след кредитната криза регулациите стигат твърде далеч, опитвайки се да се преборят с пониженото доверие към Уолстрийт. Прекалено строгите изисквания водят до потискане на изобретателността и инициативността в сектора, които са неизменна част от модерната икономика и са необходими за постигане на по-добри резултати. Ако това е наистина вярно, в случаи като този е много важно да се вслушваме в хората от съответния бранш, за да разберем какви са реалните проблеми.
Разговор с хора от индустрията фокусират вниманието ни върху няколко теми, сред които:
1. Новите изисквания за законови съответствия, които консумират все по-голям дял от средствата на финансовия сектор;
2. Правните отдели на много финансови институции, следящи за спазване на нормите, нарастват значително в сравнение с отделите, които носят реална печалба;
3. Избягването на организационния риск е стигнало да точка, в която е вече контрапродуктивно;
Ако четете това, най-вероятно вашият бизнес е от тези, които поемат рационални рискове, за да получат пропорционална печалба. Това е в основата на финансите. Капиталът се разгръща между очакваната възвръщаемост и възможния риск от загуби. Именно балансът между двете е решаващ за доброто функциониране на финансовата система.
Откакто започва финансовата криза, всички заинтересовани лица – инвеститори, регулатори, политици, банкери, брокери, предприемат мерки, за да не се повтори тя в бъдеще. Паралелно с тях, след трагедията от 11 септември 2001 г., бяха наложени и по-засилени мерки за сигурност с цел предотвратяване на терористични атаки. В комбинация двете неща решиха много проблеми, но и създадоха нови такива.
Спомнете си за глобалното проучване от 2003 г., което създаде т. нар. „Китайска стена“ между научните изследвания и банковия сектор. Ситуацията беше такава, че анализаторите трябваше да пишат доклади, които не са предназначени за привличане на компании, търсещи инвестиционно-банкови услуги. Представете си процеса на взимане на решение, базирано на съгласуваност с всички регулации и законови изисквания, след което се запитайте кой юрист би одобрил поемането на риск под каквато и да било форма в тази ситуция.
Добрият баланс между одобрението и отричането на регулации може да помогне на всеки бизнес да прецени колко риск да поеме. Това е огромно предизвикателство – да откриете баланса и да намерите подходящ персонал, който да изпълнява тази дейност. Когато съветите на регулаторите ви тласкат много усилено именно към преценка на риска, това ви подсказва, че очевидно има проблем на хоризонта.
Аз подкрепих Закона Дод-Франк (Dodd-Frank Act), правилото Волкър (Volcker rule), както и други нови регламенти към финансовата индустрия, тъй като кредитната криза постави сериозни заплахи за благосъстоянието на САЩ и други части на света. Нуждата от мерки беше наложителна. Но слушайки оплакванията на много брокери, започвам да се питам дали осъзнаваме реалните последици от тези мерки. Искахме по-малък, но по-динамичен финансов сектор, който да е по-защитен от рискове, и изглежда го получихме. Но всичко това си има цена и ние трябва да се запитаме дали тя си струва.
Точно както всеки генерал се бори срещу последната война, която е водил, така и регулаторните органи се фокусират само върху последния проблем, пред който са били изправени. Но колкото малка е възможността отново да бъдат отвлечени и разбити самолети в някоя важна американска сграда, толкова е минимален и шансът следващата финансова криза да се появи в следствие на срив на високорисковите ипотеки.
Трябва да се поучим от миналото. Историята обаче ни показва, че през по-голяма част от времето си вадим грешните заключения. Твърде сме късогледи и винаги поставяме акцент върху най-скорошните събития, което води до създаването на един безкраен цикъл, от който не можем да излезем.
Коментари