През последните години се наблюдава спад в броя кръводарители в страната. Очертава се тенденция в национален мащаб, която показва намаляване с няколко хиляди единици на общото количество дарена кръв на годишна база, необходима за нуждите на здравеопазването. В България кръводарителите са около 160 000 годишно.
Официална статистика е представена по време на национална конференция за трансфузионна хематология през 2016 г., когато е обявено, че дарителите към 2015 г. са приблизително 168 000 за цялата страна. От тях близо 66 000 са в София, като около 60 000 са в Националния център по трансфузионна хематология и около 6 000 във Военномедицинска Академия.
Увеличава се недостигът и конкретно на доброволни и безвъзмездни кръводарители. Голяма част от хората даряват кръв при спешна нужда на кръвопреливане за техен близък. Причини хората да не даряват безвъзмездно са страх от: болка, отпадналост, заразяване с инфекции; но и липса на информация за това колко често може да се дарява кръв и какви са допустимите здравословни показатели. Истината е, че повечето хора не изпитват никаква болка или промяна в тонуса си при даряване на кръв. Дарение може да се прави до 4-5 пъти в годината. Масова информация липсва защо е важно да се дарява кръв.
Според статистиката, показана по време на национална конференция за трансфузионна хематология през 2016 г., се посочва като причина за намаляването на броя на кръводаряванията в някои райони намаляването на населението в активна възраст, икономическата криза (миграцията заради увеличаване на безработицата) и др.
Кръвопреливането допринася за спасяването на човешки животи. Като например, при хирургична интервенция, наранявания и анемия, лечение на ракови заболявания, усложнения по време на бременност или раждане. В допълнение плазмените протеинови терапии са животоспасяващи лекарства, използвани за лечение на редица редки заболявания, разстройства или сериозни медицински състояния, които са хронични, често генетични и животозастрашаващи.
Трябва да се вземе предвид, че чрез преливане на кръв могат да бъдат предадени трансмисивни инфекции като HIV, хепатит В, хепатит С, сифилис и други. Така трансфузията на опасната кръв може да изложи на риск здравето на пациента. Затова всяка единица дарена кръв следва да бъде внимателно подложена на скрининг. Това налага и необходимостта от прилагане на комплексен подход в диагностиката, който да гарантира безопасността на пациента.
Използваните в момента серологични тестове за откриване на антитела изискват определен период от време донора да развие имунен отговор. Този период се нарича „прозоречен период“. През "прозоречния период", един донор може да бъде заразен (вирусоносител), но да има отрицателни резултати от тези тестове за серологичен скрининг.
NAT технологията (техника за амплификация на нуклеинови киселини) за скрининг на дарената кръв и кръвни продукти открива вирусоносители в „прозоречния период“. Необходимо е подсигуряване на NAT диагностика (апаратура и достатъчен брой тестове) за изследване на всички кръвни дарения в страната.
От своя страна, диагностиката трябва да отговаря на изискванията за цялостно решение от следващо поколение, с широко тест меню, отлична чувствителност, тестове с висока специфичност и автоматизация, като гаранция за обезпечаване на безопасност в диагностиката на дарената кръв за изследване на всички кръвни дарения в страната.
За да отговорят на условията за безопасно кръводаряване, трансфузионните центрове и съответното оборудване за диагностика на дарената кръв и кръвни продукти, следва да:
- Обезпечават навременното освобождаване на безопасни кръвни продукти.
- Гарантират безопасността както на донора, така и на персонала.
- Поддържат високо квалифициран персонал и работни процеси в съответствие с много стриктни правила и спазване на съответните изисквания за акредитация.
- Оптимизират разходите с цел максимално покритие при ограничен бюджет и недостиг на дарения.
Съществуват множество примери за интегрирани диагностични решения и цялостни централизирани решения за кръвен скрининг за подобрена надеждност, безопасност и ефективност в диагностиката на дарената кръв и плазма в световен мащаб (Полша, Холандия), както и оптимизиране на свързаните с това разходи. Тези процеси са напълно автоматизирани. Рискът от проникване на човешка грешка е сведен до минимум. Така се намалява шанса за повторни тестове поради грешки, ниска сензитивност, специфичност на теста, неправилно етикетиране и транзит на проби.
Коментари