ЕЦБ трябва да прекрати усилията за стимулиране на еврозоната

ЕЦБ трябва да прекрати усилията за стимулиране на еврозоната
Източник: Getty Images/Guliver

Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да сложи край на дългогодишните си усилия за стимулиране на еврозоната, въпреки неотдавнашното забавяне на растежа в ЕС и нарастващите икономически рискове, каза един от членовете на борда на институцията в AFP.

"Време е постепенно да се нормализира паричната политика", каза Сабине Лаутеншлегер.

Тя каза, че докато икономическите данни показват "по-слаби от очакваното" условия за еврозоната, "икономическият растеж е като цяло в рамките на нашите прогнози".

Тя добави, че е уверена, че базираната в Франкфурт ЕЦБ ще постигне целта си за инфлация близо до, но под 2,0%.

Приемливият растеж убеди много от създателите на политиката на ЕЦБ, че най-накрая банката може да прекрати масовите покупки на държавни и корпоративни облигации, което помогна да се изплатят паричните средства чрез финансовата система на еврозоната и в реалната икономика на района.

Купуването на облигации през последните три години струва общо 2,6 трилиона евро.

Сега, когато ЕЦБ е готова да сложи край на схемата, през последните месеци се появиха опасения за рискове, като евентуалният Brexit без сделка или търговски конфликт между Брюксел и Вашингтон.

Но Лаутеншлегер каза, "в момента не виждам нищо, което би могло да промени тази оценка" - да се сложи край на купуването на облигации - преди срещата на управителите на ЕЦБ на 13 декември.

Разширяването на програмата за закупуване "няма да доведе до значителни допълнителни ползи, но ще увеличи отрицателните странични ефекти", каза тя.

Когато се комбинира с други мерки като исторически ниски лихвени проценти, дългосрочни заеми за банките и седмични доставки на ликвидност на финансови институции, "реинвестициите ще действат като достатъчен стимул", прогнозира Лаутеншлегер

Гледайки напред, германският банкер очаква лихвените проценти да нараснат "през лятото (средата на 2019 г.) или през есента, в зависимост от получените входящи данни".

Отдавна има призиви да се сложи край на купуването на облигации възможно най-скоро, Лаутеншлагер добави, че по принцип количественото облекчение или купуването на облигации "не трябва да бъде част от нормалния инструментариум на политиката".

"Трябва да бъде инструмент на последна възможност, да се използва само когато съществува явен риск от дефлация".

В същото време, докато ЕЦБ претегля излизането си от монетарни стимули, банката внимателно следи икономиката на третата по сила страна в еврозоната – Италия.

Проектобюджетът от Рим, който ще увеличи дефицита на страната, бе отхвърлен от Брюксел, като европейските официални представители заявиха, че това няма да стимулира растежа и няма да намали масивния дълг на страната.

Като заместник-председател на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) – олтанът за банков надзор на банката – Лаутеншлегер заяви, че наблюдава "промените и рисковете в макроикономическата среда" за италианските кредитори.

"Като цяло италианската банкова система стана по-устойчива", откакто ЕНМ започна работа през 2014 г., каза тя.

Но финансовите фирми в Италия и другаде трябва да изминат дълъг път, за да намалят размера на т.нар. необслужвани заеми, при които заемополучателят изостава с изплащането на средства, в своя баланс, призна Лаутеншлегер.

Необслужваните заеми „ще ни ни занимават през следващите години", каза тя, въпреки петгодишния постоянен растеж в еврозоната.

Сборът от лоши кредити на ЕЦБ в еврозоната е 680 милиарда евро.

Редактор:

Expert.bg
Горещи оферти

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.