Анализ на икономиста Димитър Чобанов за "Труд"
Служебното правителство обяви намеренията си да ускори влизането на България в еврозоната. Това е добър повод да се коментират евентуалните ефекти за икономиката на страната и по-конкретно за банковата система.
Ефекти общо за икономиката
Членството в Икономическия и паричен съюз, каквото е официалното наименование на еврозоната, представлява следващата стъпка в интеграцията на България към Европейския съюз. С подписването на договора за присъединяване към ЕС България се задължи да приеме еврото като законно платежно средство, след като изпълни определени критерии и премине през официалната процедура.
Очакваните ползи от това са свързани с намаляването на трансакционните разходи поради отпадането на необходимостта от обмяна между лев и евро. Това създава допълнителни стимули за развитие на търговията, повишаване на приходите от туризма и на инвестициите от страните от еврозоната, която и в момента представлява най-големият търговски партньор на България. Освен това ползването на единна валута позволява директна сравнимост на цените и заплатите. Намаляват се валутният риск и разходите за хеджирането му. Положителен ефект за ползвателите на единната валута е, че тя е напълно конвертируема и може да се използва като средство за разплащане дори в някои страни извън еврозоната.
Вероятен резултат също така е повишаването на кредитния рейтинг на държавата поради намаляване на валутния риск, повишаване на обема на търговията (износа) и на преките чуждестранни инвестиции. Например кредитният рейтинг на Естония е повишен от две от основните агенции съответно 6 и 7 месеца след присъединяването й. Това обаче няма да се случи от само себе си. Обикновено този процес е свързан с извършването на структурни реформи, намаляване на съотношението между държавен дълг и БВП и насърчаване на икономическия растеж и заетостта.
Средно за Словения, Кипър, Малта и Словакия присъединяването към еврозоната води до понижаване на дългосрочните лихвени проценти по държавния дълг с 0.51 процентни пункта. Очакванията за Литва са били разходите по държавния дълг да се понижат с 0.03 до 0.1 процентни пункта от БВП.
Видимите разходи за икономиката са предимно в краткосрочен период. Те са свързани с вноските в капитала на Европейската централна банка (ЕЦБ) и на Европейския стабилизационен механизъм, както и обмяната на налични банкноти и монети от левове в евро и промени в счетоводния софтуер и етикетите. В по-дългосрочен период членството в еврозоната при настоящия й дизайн би могло да създаде стимули за разхлабване на фискалната и финансовата дисциплина, което да повлияе негативно на потенциала за икономически растеж в страната.
Повечето хора очакват и шоково повишаване на цените поради закръгляването им нагоре при преминаване от лев към евро. Опитът на България при деноминацията на лева (1000 стари лева станаха 1 нов лев) през 1999 г. обаче показа, че ефектът върху темпа на инфлацията е минимален. Освен това ефектът от това действие е еднократен. По тази причина не очаквам съществена промяна в цените поради замяната на двете валути.
Как ще бъдат засегнати банките?
Членството в еврозоната означава, че банковата система вероятно ще промени консервативния мениджмънт на ликвидността си. Българските банки ще получат директен достъп до рефинансиране от ЕЦБ. Освен това коефициентът на минимални задължителни резерви в еврозоната е значително по-нисък, отколкото в България. В момента той е 1%, докато в България е 10%. Това означава, че задължителните резерви ще се намалят. По-лесният достъп до ликвидност ще понижи вероятността за възникване на ликвидна криза, което ще намали държането и на свръхрезерви (притежанието на такива активи има за цел да осигури достатъчна ликвидност за посрещане на неочаквани тегления на влогове).
В резултат от това банките ще могат да преструктурират портфейлите си, като увеличат дела на по-ниско ликвидните, но по-високо доходни активи. Този ефект е особено важен за банките, които са собственост на местни лица. Те ще имат достъп до огромен по размер междубанков пазар, който не би могъл да се повлияе от локален недостиг на ликвидност.
В резултат от присъединяването лихвените проценти на междубанковия пазар ще станат еднакви с тези в еврозоната.
Така според данните на ЕЦБ през януари 2017 г. лихвеният процент, по който банките могат да депозират свободните си
средства, е бил -0.4%, докато лихвеният процент, по който банките получават еднодневни кредити от ЕЦБ, е 0.25%. В резултат от тези определени от централната банка граници се формира лихвеният процент на междубанковия пазар, който е 0%.
Промените в тези лихвени проценти ще бъдат изключително важни за страната, тъй като ще дават насока за банките относно намеренията за паричната политика на ЕЦБ. В момента влиянието на ЕЦБ е непряко. Действията й влияят върху лихвените проценти и паричното предлагане в България с известно забавяне и по-ограничено спрямо ефектите върху банките в еврозоната. Например, когато ЕЦБ понижи основните си лихви, това имаше ефект върху междубанковия пазар в България и върху лихвите по депозитите и кредитите. Ефектът обаче се подсили значително от решението на БНБ да въведе от своя страна отрицателни лихви по свръхрезервите, които държат търговските банки при нея. При членство в еврозоната това се случва автоматично.
Друг непосредствен ефект ще бъде преминаването на най-големите банки под прекия надзор на ЕЦБ.
Повишаването на суверенния кредитен рейтинг и подобряването на банковия надзор ще допринесат за повишаване на доверието в банковата система, което ще означава по-висок рейтинг. Това ще допринесе за понижаване на цената на финансиране на банките – по-ниски лихви по депозити и други източници на дългосрочно привлечен ресурс. Освен това очакваното нарастване на износа и инвестициите ще открие повече възможности за кредитиране за фирмите и домакинствата.
От друга страна, са налице няколко фактора, които да намалят приходите на банките. Понижаване на лихвените проценти по държавния дълг ще допринесе за по-ниски приходи от инвестиции в ДЦК. Очаква се лихвените проценти по кредитите както за нефинансови предприятия, така и за домакинства да се понижат. В момента средните лихвени проценти по кредитите в левове и евро за нефинансови предприятия са почти еднакви. При кредитите за домакинствата обаче потребителските кредити в евро са по-евтини (с над 1 процентен пункт), докато жилищните кредити в евро са по-скъпи (с около 1 процентен пункт), отколкото кредитите в левове. Тези различия се очаква да се изгладят. За сравнение средният ефект в Словения, Кипър, Малта и Словакия е намаление на лихвите по кредитите с около 0.3 процентни пункта в резултат от приемането им в еврозоната.
Разходите за обмяна на валута за икономиката също ще се понижат, което ще повлияе както върху банковата система, така и върху чейндж бюрата. В Литва ефектът е около 0.14% от БВП на година. Друг ефект е свързан с банковите такси за преводи и поддържането на сметки, които в момента са значително по-високи в евро, отколкото в левове. Членството в еврозоната и конкуренцията на небанкови финансови компании се очаква да натискат тези такси надолу.
Понижаването на приходите от лихви ще е следствие от намаляването на специфичния за страната риск. За да се случи това обаче, са необходими реформи в производството по несъстоятелност, които наскоро бяха препоръчани от Европейската комисия в доклада относно макроикономическите дисбаланси в страната.
Като цяло членството на България в еврозоната трябва да се оцени в краткосрочен и дългосрочен хоризонт. В краткосрочен аспект ще преобладават разходите. Те ще са еднократни – за участие в капитала на европейските институции и за обмяната на наличните левове в евро, както и за промяна на счетоводния софтуер и цените на стоките и услугите. По-дългосрочно присъединяването към Икономическия и паричен съюз ще е признание за достатъчната степен на сближаване на доходите и производителността в България към по-богатите страни, което от своя страна ще допринесе за по-висок потенциал на икономиката да расте. Разбира се, очакваните ползи зависят силно от това как ще се промени институционалната рамка на ЕС през следващите години и дали ще създаде повече стимули за развитие и инвестиции.
Коментари