Информацията е твърде оскъдна, публична такава няма. Доколкото знам, България е кандидатствала да влезе и в Банковия съюз, и в ERM II. Има промяна, която е доста интересна – така проф. Димитър Иванов коментира развитието относно кандидатурата на България за влизане в чакалнята на еврозоната.
Експертът посочи, че еврозоната в момента е "в ремонт" и може би не е много разумно да чукаме на такава къща сега. Той напомни, че Германия и Франция подписаха декларация за реформа на еврозоната – да има един министър на финансите, да има общ бюджет и обща схема за гаранция на депозитите. Германия, като цяло, не е съгласна с идеята за един финансов министър и не приема с голямо желание идеята за общ бюджет.
По думите на Иванов страната ни може да се присъедини към еврозоната най-рано през 2022 г.
Не съм чел решение или стенограма за влизането ни в Банковия съюз, каза Иванов пред bTV, който изброи как всички мълчат относно еврозоната, освен правителството, което давало "знак за неясни позиции". Професорът даде пример – Италия, за 17 години членство в еврозоната, има нулев растеж. Когато еврозоната беше създадена, европейската икономика беше съвсем близо до американската, сега американската е напред с 28-30%. Всички южни страни-членки на валутния съюз се оказаха в тежка криза поради факта, че не сработи идеята за конвергенция на икономиките в еврозоната – стана дивергенция, заяви Иванов.
Въпросът сега е какво е бельото на тези, които искат да влязат в еврозоната, какво се случва с българската икономика? В нашата икономика зеят изключително кризисни процеси – най-бедни сме в ЕС, имаме сравнително бавни темпове на растеж, бавни структурни реформи – България беше в листата на страните с макроикономически дисбаланси и излязохме от списъка само заради 1 пункт, кога си решихме тези проблеми, обоснова се проф. Иванов. Той наблегна на факта, че юридически няма изискване да влезем първо в Банковия съюз, но сега такова нещо се иска и според експерта това е знак, че еврозоната се страхува от нови кризи и иска много по-голяма проверка.
Влизането в Банковия съюз означава, че между 8 и 12 месеца ЕЦБ ще проверява и тества банковата ни система. Това ще означава заздравяване, но което и да е следващото управление, България няма да е готова на стриктните правила, които Банковия съюз ще приложи, категоричен е проф. Иванов. Монетарната политика няма да ни реши проблемите със скритите дефицити – в образованието, здравеопазването, отбраната, добави той, изразявайки опасения, че заради фискални изисквания няма да бъдат проведени както трябва структурни реформи. Тезата му беше категорична – с влизането в Банковия съюз ще означава повторение на т.нар. Вашингтонски консенсус на МВФ, от което България има лош спомен. Влизането в чакалнята на валутния съюз на ЕС ще ни попречи да извършим сериозната социално-икономическа реформа на модела ни, предупреди професорът. Той даде и друг пример - как държави като Швеция не влизат в еврозоната. Няма нищо по-добро на този свят, ако имаш собствена валута и знаеш как да я управляваш, заяви професорът.
Като сериозни проблеми Иванов видя това, че БНБ губи правото си да емитира заеми, а българските частни банки ще могат да кандидатстват за заеми само пред ЕЦБ, както и че губим валутния си резерв в полза на ЕЦБ. За мен това е притеснително, защото е много по-удобно да имаш собствен монетарен суверенитет, каза професорът, без да засяга факта, че сме във валутен борд и не можем да печатаме пари, докато сме в борд.
За финал Иванов даде прогноза, че не се очаква повишаване на лихвите, защото все още няма достатъчно набран капитал на пазара. И коментира, че все още няма разработени бизнес проекти що се отнася до сътрудничество между България и Китай - "има само проекти, които премиерът си хвърля от джобовете". Политиката на правителството е всеки ден да зашива по една дупка в чорапа, но сериозни реформи няма, заключи професорът.
Коментари