Фирмите ще спестяват 1 млрд. лева годишно от обмяна на валута, когато влезем в еврозоната

Фирмите ще спестяват 1 млрд. лева годишно от обмяна на валута, когато влезем в еврозоната
Източник: iStock/Guliver

Влизането на България в еврозоната ще има и краткосрочни, и дългосрочни позитиви. Само спестените от обмяна на валута пари за българските фирми ще бъдат близо 1 млрд. лева годишно. Това показва анализ на Института за пазарна икономика за ефектите за българската икономика от присъединяване към ERM II (чакалнята на еврозоната) и самата еврозоната. 

Отделно, присъединяването към валутния блок ще доведе до намаление на таксите по банкови преводи към страните от него. Това ще спести разходи за българския бизнес и граждани от порядъка на 5-6 млн. евро всяка година, допълват икономистите.

Според тях позитивите за страната ще се усетят още с влизането в ERM II. При повечето държави покачването на кредитния рейтинг се е случило още тогава.

Подготовката на България за влизане в ERM II и еврозоната ще даде тласък за реформи. Влизането в ERM II ще е свързано с поемане на ангажименти за структурни промени, които да гарантират „висока степен на устойчива конвергенция“, както изисква чл. 140 от Договора за функционирането на ЕС. Очакваният положителен ефект може да се сравни с подготовката за членство в ЕС – десетилетието от 1997 г. до 2007 г. беше най-доброто за растежа на България.

За местните банки приемането на еврото ще означава и автоматично включване в Европейския банков съюз, който се изгражда от 2014 г. насам в рамките на еврозоната. Присъединяването към единния надзор над банките в еврозоната ще засили доверието в банковия сектор и ще намали риска от лоши практики, смятат от ИПИ.

Влизането в еврозоната и достъпът до общите ѝ фондове пък е застраховка срещи бъдещи кризи (например, 700-милиардния Европейски механизъм за стабилност, единния механизъм за преструктуриране на проблемни банки и достъпа до ликвидност и рефинансиране от ЕЦБ). Това ограничава силно рисковете за банковата система, а за фиска осигурява по-лесно преминаване през периоди на кризи.

Митовете за членството в еврозоната

Според икономистите митовете около членството в еврозоната са силно преувеличени. За твърдението, че инфлацията ще скочи например, те казват, че в повечето страни това е станало с най-много 0,3%. Това, че растежът на икономиката ще се забави, също не е обосновано - сравнение между страните от ЦИЕ в еврозоната и тези извън нея не показва какъвто и да е негативен ефект върху ръста на икономиката от влизането в еврозоната.

Мнозина се опасяват, че "България ще се превърне в нова Гърция". Според ИПИ обаче двете страни имат фундаментална разлика и в добрите, и в лошите времена; всяка година България има по-висок икономически растеж от Гърция, а българският държавен дълг е седем пъти по-нисък от гръцкия.

Защо процесът по приемане на еврото трябва да започне сега?

Страната ще пропусне много, ако отложи кандидатстването или се забави. В настоящите добри времена за европейската и българската икономика вероятността за положително решение при кандидатстване в ERM II е по-голяма. ERM II или т.нар. „чакалня на еврозоната” не е приемала страни повече от десетилетие именно заради кризата и затова сегашният благоприятен момент трябва да се използва. България също е в по-добра позиция – страната вече излезе от групата на страните с прекомерни макроикономически дисбаланси, наскоро беше повишен кредитният ѝ рейтинг, а през януари 2018 г. пое и председателството на ЕС, пишат от ИПИ.

Междувременно еврозоната непрекъснато се променя. Еврозоната се интегрира по-бързо от останалата част на ЕС и се създава реален риск от Европа на две скорости. Този разлом се подклажда и от излизането на Великобритания, което променя съотношението на силите между страните във и извън еврозоната. Все по-вероятно е важните решения да се вземат от страните в еврозоната, а страните извън нея да са с ограничено влияние.

Изпусне ли се възможността сега, България може да чака дълго за следващ благоприятен момент. През 2019 г. предстоят избори за Европейски парламент, ще се сменят съставът на Европейската комисия и ръководството на Европейската централна банка. Никой не знае какво ще се случи след 2019 г., затова не бива да се изпуска възможността да се кандидатства веднага.

Докладът е изготвен от Института за пазарна икономика с автори д-р Десислава Николова и Калоян Стайков от Институт за пазарна икономика и Георги Ангелов от Институт ” Отворено общество” – София. Той е изготвен и с финансовата подкрепа на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Ева Майдел.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.