ИПИ: Управляващите демонстрират желание за безконтролно харчене

ИПИ: Управляващите демонстрират желание за безконтролно харчене
Източник: iStock/Guliver

Последните три години се отличават с висок икономически растеж и намаляващи бюджетни излишъци, но управляващите продължават да планират бюджетни дефицити. Това противоречи както на логиката за водене на устойчива фискална политика, така и на препоръките на ЕК – излишъци при растеж на икономиката и дефицити при спад. Изводът бе направен от експертите от Института за пазарна икономика, които представиха своя традиционен алтернативен бюджет.

Според тях макроикономическите допускания в бюджет 2019 са прекалено оптимистични, като се имат предвид прогнозите за забавяне на европейската и българската икономики.

"Дори и оптимизмът на МФ за икономиката да се оправдае, залагането на дефицит при очаквания за близо 4% реален растеж на икономиката е меко казано неразумно и демонстрира ясно желание за дискреционно (т.е. непрозрачно и безконтролно) харчене в края на годината. И в двата варианта – риск от забавяне на растежа или пък висок ръст на икономиката – добрата политика би следвало да бъде залагането на излишък в бюджета. При неблагоприятен обрат излишъкът работи като буфер срещу прекомерен дефицит, а при благоприятен сценарий излишъкът е фискално отговорната цел", посочват икономистите.

Консолидираните разходи през 2019 г. са заложени в размер на 44,5 млрд. лв., което е с 5,9 млрд. лв. повече от очакваното изпълнение през текущата 2018 г. В това отношение проектобюджетът е своеобразно продължение на предходния – очакваното изпълнение през тази година е с 4,1 млрд. лв. повече от изпълнението на бюджета през 2017 г. Напомпването на публичните разходи с близо 10 млрд. лв. само за две години е опасно и се разминава с реалностите на макроикомическата рамка. Прекомерното раздуване на текущите разходи в наглед добрата година (официалните очаквания за 2019 г.) може да изиграе много лоша шега при влошаване на икономическите процеси.

Основни акценти от Алтернативния бюджет на ИПИ

- Обръщане на негативните тенденции в данъчната политика чрез ограничаване на дискреционните приходни мерки на правителството и реални стъпки за намалението на данъчно-осигурителното бреме, в т.ч. чрез премахване на някои данъци – например облагането на дивидентите, лихвите и застрахователните премии;

- Запазване на покачването на заплатите в публичния сектор, в т.ч. заплатите на педагогическия персонал, но и сериозна оптимизация на администрацията – през последните три години липсват каквито и да е мерки за свиване на публичния сектор;

- Реални осигурителни промени, които да дадат повече избор на хората в пенсионното и здравно осигуряване чрез прехвърляне на вноски към частните пенсионни фондове и разбиване на монопола на НЗОК;

- Свиване на преразпределението през бюджета, мерки за финансова децентрализация и планиране на излишък, който да направи бюджета антицикличен.

Алтернативната на ИПИ не предлага драконовски мерки в разходната част - реално предвидените разходи в алтернативния бюджет за 2019 г. не са по-ниски спрямо тези на правителството за 2018 г. Не е пипнато нито едно социално плащане, в т.ч. пенсии, помощи и т.н. Бюджетът е реформиран там, където е най-неефективен – в раздутата администрация и издръжка, субсидиите към определени сектори и дискреционните капиталови разходи в края на годината, уточняват от ИПИ.

Преразпределението в Алтернативния бюджет на ИПИ е в рамките на 35% от БВП, като се планира и излишък в размер на 923 млн. лв. Наред с намалението на данъчно-осигурителното бреме и повечето избор в осигурителните системи, алтернативата на ИПИ предвижда и реални стъпки за финансова децентрализация чрез пренасочването на приходите от 2 процентни пункта от подоходното облагане към общините.

Здравеопазването като приоритет

Здравната система е във фокусa на обществените дебати през последните години, но правителството все още не е представило ясна визия за бъдещето на сектора. Правят се единствено козметични промени, които водят до централизиране на вземаните решения, липса на предвидимост и липса на резултати. Може би основната причина за това е, че политиките в сектора не се основават на доказателства (т.нар. evidence-based policy), а са отговор на натиск от една или друга обществена група.

Един от най-ярките примери e мантрата, че разходите за здравеопазване в България са твърде ниски и трябва да се увеличат. Представени в стандарт на покупателна способност (purchasing power standard) доходът на човек от населението е 47% от средния за ЕС, докато разходите за здравеопазване като дял от БВП са близо 93% от средните за ЕС. С други думи при половината от средния доход за ЕС България има близо до средния за ЕС разход за здравеопазване, т.е. няма как системата да е недофинансирана, поне спрямо общата картина в ЕС.

Предложенията на ИПИ за реформиране на здравеопазването се основават на добрите практики по света и включват:

- Поставяне на пациента в центъра на системата чрез осигуряване на възможност за избор, достъпност до навременни и качествени услуги и прозрачност както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги.

- За да може пациентът да има избор, е необходимо да се създаде пазар (какъвто в момента липсва) както при здравното осигуряване, така и при доставянето на здравни стоки и услуги.

- За да се осигури безпроблемната работа на такава система е необходима работеща информационна система, която да обслужва създадения пазар в сектора, а не държавната администрация.

- Ролята на държавата да се ограничи единствено до създаване на рамка за конкуренцията в сектора и съблюдаване на спазването ѝ.

- Може би едно от най-важните неща, които се наблюдават в добре работещите здравни системи, е намирането на баланс между ефективността и ефикасността на системата.

Прибързаните действия в сектора винаги се оправдават с добри намерения, но резултатите от тях са или запазване на статуквото, или влошаване на работата в сектора поради допълнителното напрежение и несигурност. Реформите следва да се основават на доказателства, да са добре обмислени и да получат широка подкрепа, тъй като изискват години наред последователни усилия, посочват икономистите.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.