Интерес към АЕЦ "Белене" има не само от Китай, а и от Франция

Интерес към АЕЦ
Източник: БГНЕС

Този път тръгваме по различен начин. Този път никой не казва, че държавата дава едни и пари или че ще гарантира инвестицията на някой. Тръгваме по пазарен начин – това е най-сигурната гаранция, че проектът има икономическа перспектива. Така вицепремиерът Томислав Дончев защити рестартирането на проекта АЕЦ "Белене".

Според Дончев, при идването на частен инвеститор щяло да е сигурно, че ще има купуване на ток и от други държави в региона. Той беше категоричен пред Нова телевизия, че срещу "проект на пазарен принцип" имало само политически аргументи.

Да, ако АЕЦ "Белене" бъде построен, ще е с руски реактори, защото сме си ги купили, призна Дончев, който заяви и, че продажбата на тези реактори не можела да стане без изричната воля на производителите т.е. на "Атомстройекспорт". Относно рисковете от строежа – например сеизмичния риск, вицепремиерът беше лаконичен – много било рисково, когато политиците се правели на експерти. Според мен относно сеизмологичния риск трябва да се изказват само сеизмолози, уточни той.

Същевременно енергийният министър Теменужка Петкова каза пред bTV, че към проекта "Белене" има интерес освен от Китай и още от Areva и Framatom, която се контролира от EDF. Ядреният риск остава в България – затова не е удачно да се продаде целият проект, а НЕК да участва с апортна вноска на активите. Надявам се с активите, за които вече сме дали пари – оборудване, площадка и разрешителни, да имаме блокираща квота, уточни Петкова.

Припомняме, че в края на миналата седмица тя обяви, че ще се прави оценка на нематериалните активи, тъй като на материалните вече има оценка и ако проектът е 10,5 млрд. евро, както препоръчва БАН – да не надхвърля тази граница, той държавата досега е дала 3 млрд. лева и това е малко над 10%, а блокиращата квота трябва да е 34%.

Относно ядреният риск досега управляващите още не коментират каква стойност на риск ще гарантира. Съгласно официален доклад на юридическата кантора Hunton & Williams, базиран на изследване на Парижката конвенция за обезщетения на трета страна в сферата на ядрената енергетика, подписана на 29 юли, 1960 година и на Виенската конвенция за граждански обезщетения при ядрен инцидент, подписана на 21 май, 1963 година, България е заложила финансов минимум на сигурност при ядрен инцидент от само 49,1 млн. евро! Към Виенската конвенция има допълнителен протокол от 1997 година и в него се посочва, че "отговорността на оператора е неограничена, но всяка държава, инсталираща ядрена мощност, може да посочи лимит на финансова отговорност от оператора на стойност не по-малко от грубо 400 млн. долара" - чл. 9, т.1, поправка на чл. 7 от 1963 година. Възможно е сумата да е по-малка според вида на ядрената инсталация, но в такъв случай страната, инсталираща мощността, трябва да осигури средства в случай на авария, ако щетите не са покрити от размера на застраховката и в съответствие с границата от поне 400 млн. долара.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.