КПКОНПИ - какво очаквахме, какво получихме

КПКОНПИ - какво очаквахме, какво получихме
Източник: БГНЕС

Какво получи обществото със създаването на новата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество – вече прословутата КПКОНПИ? Не това, което беше очаквало.

„Възлагахме големи надежди тази институция да ограничи корупцията в България, да се пребори с най-сериозните посегателства. А всъщност имаме една особена комисия, в която са съчетани много различни функции“, заяви доц. д-р Атанас Славов. Той е направил анализ на дейността на КПКОНПИ, който беше представен в рамките на доклада „Антикорупционни институции: тенденции и практики“ на Антикорупционния фонд.

Според Славов комисията е твърде разнолик орган. Сред множеството ѝ функции например има разузнавателни, но... не и разследващи. Това ѝ пречи да отговори на очакванията на обществото. „Забележете – на един от най-силните инструменти за противодействие на корупцията не са дадени разследващи функции. Това е законодателна привидност“, смята той.

По думите му се създава впечатлението, че КПКОНПИ си върши задълженията чрез шумни медийни акции. За пример бе даден казусът с Десислава Иванчева.

„Имаме арест. На мястото на ареста има множество служители на КПКОНПИ, но те нямат полицейски функции, не могат да извършват процесуално-следствени действия – оглед, разпит и т.н. Защо са там? Според закона – само за да пазят мястото на извършеното престъпление“, обяснява той.

Докладът посочва няколко проблема в структурата на комисията. Например гаранциите за независимост - членовете се избират с обикновено парламентарно мнозинство, което означава, че са припознати от управляващите.

Проблем има и при една от основните дейности на КПКОНПИ – установяването на конфликт на интереси. За последните 10 години то се е правило по три различни модела: децентрализиран (всеки орган си създава собствено звено за целта), централизиран (бившата Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси - КПУКИ) и хибриден (настоящият, който съчетава първите два). Ако преди КПУКИ отговаряше за над 100 000 служители, заемащи публични длъжности, днес КПКОНПИ отговаря за около 15 000. Всички останали се поемат от комисии в органите, в които работят.

Славов все пак смята, че през първата си година новата комисия се е справила сравнително добре с производствата за конфликт на интереси. „Те продължават да са доста формалистични, да изискват от подателите на сигнали изключително подробна информация, но от гледна точна на постановени решения има съществен напредък“, каза доцентът.

По думите му през дейността си КПУКИ е установила само 109 случая на конфликт на интереси, но трябва да се има предвид, че тя доста време беше в намален състав – трима, вместо петима души. „Не успяваха да вземат решения по много дела, но не можем да ги виним, защото органите, които трябваше да попълнят комисията, не го направиха 4 години – имаше законодателен саботаж“, заяви още Славов.

От Антикорупционния фонд дават и няколко препоръки към отговорните институции:

- Да се предвидят гаранции относно независимостта на КПКОНПИ, включително с възприемане на различен модел на избор на членовете, включващ наред с Народното събрание и други институции (президент) и организации (НПО) - като се дават по-високи гаранции за публичност на процедурата, политическа неутралност и професионализъм. 

- Да се преосмисли възможността за използване от КПКОНПИ на СРС извън целите на наказателното производство.

- Да се съобрази уредбата на гражданската конфискация с Конституцията и Европейската Конвенция за Правата на Човека, като се въведат необходимите процесуални способи за гарантиране и защита правото на собственост.

- Да се ограничи възможността лицата, заемащи публични длъжности, да получават дарове и облаги във връзка със заемането на съответната длъжност и без непосредствена връзка с упражняването на конкретни властнически правомощия в частен интерес.

- Да се преосмисли възприетият децентрализиран модел за установяване на конфликт на интереси.

- Да се прецизират забранителните разпоредби, така че ясно да се разграничат случаите, в които се изисква лицето реално да е упражнило свои правомощия по служба, от случаите, в които е достатъчно да се установи обективно едно състояние или ситуация, в която лицето, заемащо висша публична длъжност е попаднало с негово съгласие или допускане.

Не на последно място по важност е и защитата за подателите на сигнали. АКФ призовава да отпадне изискването за посочване на ЕГН в подадените сигнали, както и да се предвиди изрична възможност за граждански организации, осъществяващи дейност по граждански контрол върху институциите, да могат да подават сигнали за предполагаеми корупционни престъпления.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.