Кaзуо Ишигуро: Гласува ли Великобритания "За" ксенофобията?


Кaзуо Ишигуро: Гласува ли Великобритания "За" ксенофобията?
Снимка: iStock

3872

Коментар на известния английски писател от японски произход Казуо Ишигуро за Financial Times.

От 24-ти юни насам съм ядосан. Първо се ядосах на тези, които гласуваха Великобритания да напусне ЕС. После започнах да изпитвам гняв към Дейвид Камерън, който позволи този референдум да се случи и да определи съдбата на страната ни. Ядосан съм, че един от малкото успехи на съвременната история – превръщането на Европа от кланица на тоталитарните режими в демократичен съюз, сега е на път да бъде разрушен.

Но гневът е коварен водач, а ние трябва да мислим разумно и да действаме хладнокръвно. Ние сме там, където сме, и аз вярвам, че това, което ни предстои, е да се борим за душата на Англия.

Ако бях стратег на крайната десница, сега щях да потривам ръце доволен, че не сме имали по-добра възможност, поне от 1930 г. насам, да подтикнем ксенофобията към нови форми на неонацизъм. Но не съм стратег на крайната десница. Затова призовавам, всички, които не искаме да ставаме свидетели на подобно развитие на нещата, да опитаме да обединим тази тревожна, объркана, останала без лидери нация.

Но как?

Разбирам желанието на тези, които настояват парламента да отмени резултатите от референдума. Но това би довело до катастрофа, както всяка друга вратичка за измъкване през задния вход и бягство от отговроност. Страната ще се раздели и разедини окончателно. Не можем обаче да си позволим да бъдем ръководени от гнева или от чувство на задоволство. Сега трябва да приемем резултатите и промените, които те носят със себе си и да се обединим около идеята за един “Brexit Light” план, който да позволи свободното движение на хора в замяна на достъп до единния пазар.

Осъзнавам, че много от гласувалите са мислили, че ще спрат неконтролираните имигрантски вълни чрез своя вот „Вън от ЕС“. Осъзнавам, че лозунги като „Да си върнем страната“ и „Суверенитет“ за много хора са просто евфемизми на „Да изгоним имигрантите“. Голяма част от тези хора винаги ще имат непоклатима омраза към чужденците, без значение от цвета на кожата, произхода, европейци ли са или не. Да, тази част са расисти. Но аз вярвам, че друга част от хората, които гласуваха за контрол на имиграцията, са честни и достойни. Хора, които с годините са натрупали гняв спрямо самата система и се опитват да вземат най-доброто решение за бъдещето на децата си и техния собствен живот.

Това, което стана ясно накрая, е, че лагерът на искащите да напуснат ЕС е силно разединен. Хората имат различни подбуди да гласуват „Против ЕС“ и различни очаквания за последиците от вота си. Разбира се, те не са задължени да са обединени от обща идея или цел - такива са правилата на референдума, за разлика от парламентарната демокрация, която Камерън реши да пренебрегне. Почти сигурно е, че Обединеното Кралство няма да има достъп до единния пазар, ако затвори границите си за европейските граждани, което обезсмисля всичките ксенофобски и расистки аргументи на гласувалите за излизане от ЕС.

Сега пред нас стои въпросът: Мразим ли дотолкова чужденците, че да можем да си позволим загубата на достъпа до единния пазар? Този въпрос лесно може да бъде перифразиран – прекалено расистки настроена ли е Великобритания, за да бъде оставена да бъде водеща нация в модерния глобализиран свят? Въпроси без отговор.

Имаме нужда от втори референдум, но не за да потвърдим резултатите от първия, а за да определим посоката на действие оттук насетне и да докажем, че ангичаните не гласуваха "За" ксенофобиятта. Този втори дебат трябва да бъде открит и недвусмислено насочен към търговската страна на последиците от референдума. Дебат за постигане на компромисно решение относно противодействие на миграцията и продължаване на участието в единния пазар. Някои може да приемат идеята за втори референдум като много рискована, защото второ допитване до британския народ може да доведе до поява на мандат на расизма. А какво би станало със страната ни тогава?

Сигурен съм обаче, че трябва да запазим вярата си в английския народ. Дори след шокиращите резултати от Brexit, аз все още вярвам в него. Говоря ви като 61-годишен мъж, роден в Япония, но прекарал целия си живот в Англия. Говоря като човек, който е живял в различни части на страната и е бил свидетел на всички катаклизми, през които тя премина през последните четири десетилетия. И преди е имало големи имигрантски вълни, 70-те и 80-те години, но въпреки това никоя крайна или расистки партия не успява да получи достатъчно подкрепа от страна на гражданите на острова.

Англичанинът, когото аз познавам, е достоен, честен, състрадателен и устойчив на омраза и външно влияние.

Ако това мое мнение вече е остаряло и невярно, ако англичаните са станали наивни и податливи на крайни настроения, ако днешна Великобритания не е вече тази, в която аз израснах, то тогава нека поне да чуя лошите новини ясно и отчетливо. Нека всички да разберем с какво си имаме работа, да разберем кои сме и какви сме.

Но аз не вярвам в този развой на събитията. Вярвам, че имаме нужда от втори референдум, на който да се гласува за или против „Brexit Light”. Реферндум, който ще обедини разединения английски народ около изконните хуманни нагласи. Референдум, който да покаже на всички расисти че грешат, ако вярват, че са спечелили за своята кауза подкрепата на страната.

Още от Икономика


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.83853
  • GBP
    1
    2.2902
  • JPY
    100
    1.18867
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички