Критики към най-богатия човек в света - измама ли е "голямата филантропия"?

Критики към най-богатия човек в света - измама ли е
Източник: Getty Images

Коментар на Джо Милър от BBC

„Големите богатства са огромна благословия за общността“ е казал американският индустриалец Андрю Карнеги. Без съмнение бенефициентите на новия благотворителен фонд на мултимилиардера Джеф Безос ще се съгласят с тази максима. Най-богатият човек в света обяви в четвъртък, че ще дари 2 милиарда долара от състоянието си, за да финансира мрежа от начални училища и да създаде приюти за бездомни в Америка.

Но освен че намерението му бе бурно приветствано, основателят на Amazon се изправи и пред неочаквано остри критики.

Джеймс Блъдуърт, писател, който бе под прикритие в центровете за изпълнение на поръчки на компанията, за да разкрие некоректните практики и лошите работни условия, заяви, че „има нещо леко иронично“ в плана на г-н Безос.

Пред BBC той каза: „Има неоспорими доказателства, че служителите в складовите бази на Amazon спят на палатки отвън, защото не могат да си позволят наема на собствено жилище със заплатите, които получават от компанията.“

"Джеф Безос може да се представя като велик филантроп, но това няма да го освободи от отговорност, ако работниците от Amazon продължават да се страхуват да вземат почивка, за да отидат до тоалетна или да използват болнични дни, защото се опасяват от дисциплинарни действия на работното си място“, допълва той.

Обвинения в лицемерие буквално заляха социалните мрежи, като мнозина потребители посочиха усилията на Amazon да намали данъците си в САЩ и в чужбина.

Други изтъкнаха скорошния успешен опит на Amazon да премахне закон в Сиатъл – градът, в който се помещава щаб квартирата на компанията, насочен към набирането на милиони долари, които да отидат за справяне с кризата с бездомните. В това отношение г-н Безос, чието състояние се оценява на над 100 милиарда долара, е направил твърде малко, за да раздели филантропските си усилия от бизнес модела на своята компания. „Ще използваме същите принципи, от които се ръководим в Amazon, обяви самият той в изявление по повод благотворителната си акция. „Най-важният сред тях ще бъде истинската, интензивна потребителска удовлетвореност“, се посочва още в изявлението.

Наследството на Карнеги

Идеята, че бизнес титаните трябва да прилагат принципите на заседателните си зали в публичното пространство не е никак нова. Тя е била представена за пръв път от Андрю Карнеги през 1899 година в есе озаглавено „Евангелието на богатството“.

Магнатът, самият той обявяван за най-богатият мъж в света, очертава основните според неговите виждания морални задължения на супер заможните: „Да разглеждат всички допълнителни приходи, които идват при тях просто като доверителни фондове, които те са призовани да управляват“.

Бизнесмените, според г-н Карнеги, са най-добри именно в управлението. „Заможният човек става единствен доверител на своите по-бедни събратя“, пише той, „като им предоставя своята по-висша мъдрост, опит и способност да управлява – като го прави за тях по-добре от тях самите.“

Когато умира през 1919 година Карнеги е успял да се раздели с 90 процента от състоянието си, като използва парите, за да финансира научни изследвания, плаща учителски заплати, строи училища и основава над 2000 обществени библиотеки.

Неговата доктрина се превръща в модел за благотворителност на много от приятелите му магнати, включително Джон Д. Рокфелер, който не вижда конфликт между бизнес подхода си – а именно да изгражда монополи и да смазва профсъюзите, и филантропската си дейност.

Това е моделът, който очертава пътя за модерните филантропи като Бил Гейтс, Уорън Бъфет и Марк Зукърбърг – чийто благотворителни каузи се разграничават от начина, по който управляват компаниите си. По време на тазгодишното събрание на своята компания Berkshire Hathaway г-н Бъфет не можеше и да бъде по-ясен. „Не вярвам в налагането на политическите си възгледи в дейностите на своя бизнес“, заяви той пред събранието на акционерите, когато бе попитан дали ще се отдръпне от производителите на оръжия.

„Не слагайте лепенка на рака“

Според Ананд Гиридхарадас подходът на г-н Карнеги е спомогнал за увеличаване на неравенството. Г-н Гиридхарадас, чиято книга „Победителите вземат всичко“ разглежда въпроса за така наречената „шарада“ на съвременната филантропия определя подхода на Карнеги като „екстремно вземане, последвано от екстремно даване.“ Супер богатите, твърди той, съвсем за малко не успяват да трансформират системата върху която стоят.

Макар дарението на г-н Безос да е похвално, то не се справя с „дълбоките и сложни причини“ за бездомността и бедността в САЩ – която включва самата Amazon, тъй като самата компания е бенефициент на новия свят на несигурната заетост.

Той предлага новото мото на хората като Безос да бъде: „Не питайте какво може да направите за вашата страна, питайте какво вече сте направили за вашата страна.“

Подходите, възприети от супер богатите, заявява Гиридхарадас, са по-малко дръзки отколкото компаниите, които са основали. „Ако искате да се заемете с обществената политика, имате моралната отговорност да не слагате лепенка върху рака“, заявява той ѝ добавя, че г-н Безос трябва да насочи усилията към повлияване на обществената политика.

Един от начините е да се бори за промяна в закона, когато се касае до отговорностите на компаниите спрямо акционерите им, и най-вече – да подготви основите за корпоративните структури, които жертват част от печалбите си за общественото благо.

Мат Килкойн от мозъчният тръст „Институт Адам Смит“ обаче не е съгласен. „Честно казано най-голямата благотворителна дейност на Безос е самият Amazon, твърди той. „Ниските цени, по-големият избор и конкуренцията са направили милиарди за Безос и милиарди за стотиците милиони потребители, които той обслужва.“

Нещо повече – г-н Килкойн отхвърля всякакви разговори за това как супер богатите имат морална отговорност да дават по определен начин. „Джеф Безос има правото да харчи парите си както сам реши. Критиците, които седят удобно в креслата си може да казват, че разбират по-добре от Безос как той трябва да харчи парите си, но те по-добре да се опитат и да го убедят в тяхната филантропска кауза и след това да го критикуват за избора, който е направил.“

Превод: БГНЕС

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.