Парламентът одобри бюджета на НЗОК на първо четене

Парламентът одобри бюджета на НЗОК на първо четене
Източник: БГНЕС

Парламентът прие на първо четене бюджета на Здравната каса за 2019 година. 108 депутати бяха "за", 62 - „против“, а 10 гласуваха с „въздържал се“.

Игричките в бюджетната рамка започнаха от самото начало – депутатите от БСП и ДПС напуснаха залата веднага след регистрация и единствено поискаха поименна проверка. Тя обаче показа, че има кворум – 129 депутати, след което председателят на правната комисия в парламента и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов поиска санкция за липсващите при поименната проверка. Това беше светкавично гласувано, със 100 гласа "за", след като нямаше кой от опозицията да предложи обратното. По правилника на Народното събрание, по отношение на народните представители може да се налагат следните дисциплинарни мерки: 1. напомняне; 2. забележка; 3. порицание; 4. отнемане на думата; 5. отстраняване от заседание; 6. отстраняване до три заседания.

Основният спор по законопроекта от гледна точка на ДПС е, че Народното събрание не следва да дава разрешение за откриване на нови болници. Нигяр Джафер определи това за „прелицензиране на корупцията“. БСП пък изцяло отхвърля бюджета, като тук последва критика как в предвидената нова Агенция за медицински надзор, без никаква разработена структура, ще прелицензира лечебни заведения. Редица неправителствени организации и експерти пък са недоволни, че се правят промени в двуцифрено число закони през преходните и заключителни разпоредби на закона за бюджета на НЗОК.

Същевременно здравният корифей на ГЕРБ Даниела Дариткова обеща да има промени между първо и второ четене. Ще се мисли да не влиза в сила готвеното ограничение НЗОК да плаща разходи на болници за заплати единствено на лекари с основен трудов договор. Освен това ще има предложение да не може НЗОК да прехвърля пари от едно перо в друго. Дариткова каза и, че не може да се очаква болниците да са "активна страна" в прелицензирането и просто ще бъдат проверявани дали спазват медицинските стандарти.

От "Обединени патриоти" също блеснаха – депутатът от групата д-р Калин Поповски предложи да има два пъти по-скъпо секцио, защото така било в Германия, а в България вече имало много повече случаи на секцио, отколкото на естествено раждане. Той все пак уточни, че "патриотите" принципно подкрепят бюджета, но между първо и второ четене щели да говорят със здравния министър Кирил Ананиев и ръководителя на НЗОК д-р Дечо Дечев.

Лидерът на "Воля" Веселин Марешки обърна внимание на преходните и заключителните разпоредби и по-точно чл. 41, защото с текста там се позволява приватизация на обособени части на лечебните заведения. Затова Марешки обяви, че "Воля" се въздържа да подкрепи проектобюджета засега.

БЮДЖЕТЪТ НА НЗОК ЗА 2019 ГОДИНА

Предвидените приходи и трансфери са в размер на 4 299 603 000 лв. Разчетите са направени при запазване на досегашния размер (8%) на здравноосигурителната вноска и при планираните увеличения на максималния осигурителен доход (3000 лева), минималната работна заплата (560 лева от 1 януари, 2019 година), минималните осигурителни прагове и минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, също на частта от осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата, осигурявани за сметка на държавния бюджет.

Съотношението на заплащане на здравни вноски е 60:40 - 60% се внасят от работодателя, 40% - от този, който се осигурява.

Предвидените разходи и трансфери са в размер на 4 350 003 000 лв., от които 4 116 396 200 лв. са за здравноосигурителни плащания. С планираните средства е предвидено закупуването на медицинска помощ в обхвата на задължителното здравно осигуряване, гарантиранa от бюджета на НЗОК.

Догодина се увеличават средствата за здравноосигурителни плащания за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, медико-диагностична дейност, болнична медицинска помощ, дентална помощ и за лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Резервът, включително за непредвидени и неотложни разходи, е 3% от събраните приходи от здравноосигурителни вноски и трансферите за здравно осигуряване от други бюджети и възлиза на 127 105 300 лв.

Със закона за бюджета на НЗОК се правят изменения и допълнения в основни за сектора закони - Закона за здравното осигуряване, Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, както и други - общо двуцифрено число закони. Прeдлаганите промени са в следните направления:

1. Преминаване към НЗОК на администрирането на дейностите, осъществявани към настоящия момент от Фонда за лечение на деца и Комисията за лечение в чужбина т.е. фактическото им закриване.

2. Създаване на Агенция за медицински надзор като второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, която да осъществява регулиране и контрол на медицинските дейности. Реално това е една от големите промени, тъй като на едно място се съсредоточава много административна власт.

3. Отпадане на съществуващата процедура за акредитация на лечебните заведения за извършваната от тях цялостна медицинска дейност и/или отделни медицински дейности.

4. Регламентиране възможността лечебните заведения да създават и участват в системи за самооценка и рейтингови системи за оценка на качеството на осъществяваните от тях медицински и организационни дейности и за дейностите по финансово и административно управление. Предвижда се участието в системите да е доброволно, като лечебните заведения ще са длъжни да оповестят въведените системи и да поддържат актуална информация за тяхното функциониране в интернет с оглед информираност на пациентите и на другите заинтересовани лица.

5. Регламентиране създаването и поддържането на Национална здравно-информационна система от Министерството на здравеопазването и на информационна база данни за всички лица, преминали през ТЕЛК/НЕЛК за установяване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане от Националната експертна лекарска комисия.

6. Нормативно определяне на задължителна структура и съдържание на медицинските стандарти, които в срок до три месеца от обнародването на закона в Държавен вестник ще се изготвят за всички специалности.

7. Регламентиране съдържанието на Правилата за добра медицинска практика и Правилата за добра медицинска практика по здравни грижи.

8. Въвеждане на финансови правила за реализиране дейността на държавните и общински лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, като правилата за контрол ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

9. Създаване на експертни съвети по медицински специалности или отделни медицински дейности, които да подпомагат министъра на здравеопазването по специфични медицински въпроси.

10. Публикуване на интернет страницата на Министерството на здравеопазването на информация за медико-статистически и финансови показатели на лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет за всяко тримесечие, като медико-статистическите и финансови показатели ще се определят с наредба на министъра на здравеопазването, съгласувано с Националния статистически институт.

11. Въвеждане на изискване към лечебните заведения да оповестяват всички цени на медицинските дейности, по които работят и издаване на финансови документи на пациентите за проведеното лечение.

Редактор:

Expert.bg
Горещи оферти

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.