За по-голяма прозрачност, обоснованост и приемственост в енергийната политика на България следва да се разработи нова Енергийна стратегия от водещи в страната учени и енергийни експерти, която да се подложи на обществено обсъждане, да се приеме от Народното събрание на страната и да стане основа на бъдещото развитие на областта във времевия период до 2030 година и в дългосрочен план до 2050 година. Това се заявява в отворено писмо на Българско ядрено дружество (БЯД) в подкрепа за изграждане на нова ядрена мощност.
Устойчивото придържане към Стратегията от страна на изпълнителната власт е жизнено важно за функционирането на българската енергетика в близките години и ще даде ясен сигнал за възможността на младите хора да се насочат към природните и инженерните науки, заявяват от БЯД.
Изявлението идва в момент, в който в свой междинен финансов отчет НЕК изразява сериозни опасения за проекта "Белене" и дали ще може да бъдат евентуално възстановени вложени там средства, както и колко.
Съществува значителна несигурност относно бъдещата реализация на проекта АЕЦ "Белене" към 30 юни, 2018 година, счита НЕК в своя отчет. Написаното е с дата, която е 23 дни след като парламентът вдигна мораториума върху реализацията на "Белене".
Големият страх на НЕК е, че компанията т.е. държавата не може да направи "надеждна оценка" какво може да бъде възстановено от вложеното в проекта "Белене". Става въпрос за разходи, включени в стойността на имоти, машини и съоръжения в процес на изграждане. Надеждна оценка не можело да се направи "поради специфичния характер и липсата на яснота относно бъдещата реализация на проекта, която не е изцяло под контрола на ръководството на дружеството", пише отчета на НЕК.
Отново съгласно документа, към 30 юни, 2018 година, разходите по "Белене" са в размер на 2,184,701 млрд. лева, като са се увеличили приблизително 26 млн. лева спрямо 31 декември, 2017 година. Свързани с проекта са и имоти, машини и съоръжения с балансова стойност в размер на 78,863 млн. лева. Интересното е, че тук стойността е намаляла спрямо 31 декември, 2017 година – с малко над 1,2 млн. лева.
Припомняме, че в началото на юни Народното събрание вдигна мораториума върху "Белене", а до 31 октомври трябва да бъде намерен инвеститор. Съгласно решението реализацията на проекта трябва да бъде на пазарен принцип и без държавни гаранции – без договори за задължително изкупуване на енергия, без преференциални цени. Идеята е държавата да участва с блокираща квота в бъдещо сдружение с евентуалния частен инвеститор. Такава квота трябва да е 34%, но предвид оценката на БАН за стойността на централата (максимум 10,5 млрд. евро) и оценката какво е дадено досега, включително в отчета на НЕК, този процент изглежда непостижим.
Коментари