Борис Колев е млад, но вече е ветеран в бизнеса - основава първата си компания, когато е едва на 18 г. Днес е сред най-известните български предприемачи. Той е генерален директор на JT International Group – българска група от компании в сферата на маркетинговите и технологични иновации. Освен това е активен участник в редица инициативи в сферата на социалната отговорност.
Наскоро Борис бе отличен като един от шестте най-успешни млади европейски предприемачи, иноватори и лидери, които имат и значителен принос към обществото. Постижение или отговорност са наградите, какви са предизвикателствата пред ИТ сектора у нас и захващат ли се българските компании с все повече социални инициативи - по тези и други теми Expert.bg разговаря с Борис Колев.
Г-н Колев, стартирате първата си компания, когато сте на 18 г. Споделяли сте в интервюта, че първоначално сте се сблъскали със снизходително отношение и недоверие от страна на клиенти. Как успяхте да превърнете неопитността в предимство?
Беше доста интересно, сега като го погледна отстрани. Първата ми компания трябваше да се занимава с реклама. Тогава и тримата в екипа бяхме на по 18-19 години и се блъснахме в стената доста силно, тъй като не се бяхме замислили, че е много трудно някой бранд да си повери рекламата на група „деца“, които нямат никакъв опит, а даже и висше образование нямат още. След няколко месеца неуспешни опити се поскарахме и се разделихме, а аз останах да се оправям сам с компанията.
Но пък излезе нещо доста интересно от целия опит – разбрахме, че на тази възраст не можем да спечелим клиенти за сериозни маркетингови дейности, но можем за малки иновативни идеи. Разбрахме, че в главите на хората думите „млади хора“ и „иновации“ вървят заедно и доста по-лесно ни гласуват доверие. И така започнахме да предлагаме различни иновативни подходи в рекламата – създадохме дъщерна компания, която правеше Bluetooth маркетинг, след това отдел за Scent Marketing (реклама чрез аромати), бяхме първите още през 2007-ма, които започнаха да управляват бизнес профили в социалните мрежи, реализирахме дигитални Guerilla Marketing идеи, роботизирани vending машини, летящи лога от пяна, дигитални екрани от пара и други подобни. Така си изградихме имидж, който работеше за нас по такъв начин, че когато голям бранд или рекламна агенция искаше да направи нещо съвсем различно, веднага се свързваха с нас.
Ако трябва да направите сравнение между предприемаческата среда в България, когато сте започвали на 18 г., и настоящата, какви са най-значимите разлики?
Когато стартирахме беше много трудно – думата предприемачество имаше супер негативно значение. Предприемачите бяха „лошите мутри“, а терминът “start up” не беше познат в нашите ширини. За рисково финансиране дори не сме и мечтали. Всичко се правеше с пари на заем от приятели и роднини и банки. Теглил съм студентски кредит, за да финансирам компанията в нужда. Единствената организация, която работеше за предприемаческата култура и еко-система, беше Джуниър Ачийвмънт България и аз именно от техните учебни програми натрупах някакви знания и опит. Нямаше никой. Освен това тъкмо като стартирахме започна голямата криза. Когато растяхме, никой от екипа не знаеше какво е да прави бизнес, когато няма криза, за нас това беше нормалната среда и отправна обстановка.
Сега е много, много по-лесно. Средата и предприемачите са стимулирани от всякъде – стотици обучения, академии, онлайн материали, рискови фондове се надпреварват да раздават пари срещу добра презентация на идея, европейски средства се изливат, бизнес-ангелите придобиват култура да подкрепят стартъпи, по медиите постоянно се пише за нови идеи и успешни компании. Преди 10-ина години, за да пишат за теб по медиите, не беше достатъчно да направиш нещо различно, задължително трябваше да си платиш.
ИТ секторът у нас се развива динамично, но остава проблемът с недостига на кадри и трудността на компаниите да ги задържат. Къде трябва да се търси решението?
Това е може би най-големият проблем, който срещаме в момента. Текучеството е голямо, защото производителността и компетенциите в сектора са много ниски. Програмистите нямат търпение да израснат в една компания като се докажат, а често сменят работодателите само като договорят малко по-висока заплата, защото пък новата компания е отчаяна. И по този начин се създава един балон, в който заплатите са безумно високи, а реалните експертни умения са ниски. В същото време огромните западни концерни, за да не губят време, стъпвайки в България предлагат гигантски заплати, на които местните фирми не могат да отговорят. И така се създава огромно текучество, в което служителите успяват, сменяйки няколко работодатели, да постигнат много висока и най-често незаслужена заплата, защото всеки следващ им предлага по-високо заплащане, за да ги привлече.
Решението според мен е комбинация от образователни мерки, промяна в мисленето на работодателите и отношението към служителите, както и малко законодателни промени в трудово-правната рамка, в която в момента служителите са изключително привилегировани, а работодателите нямат почти никакви права.
Компанията Ви DigiMark Ventures инвестира в различни български стартъпи. Какво трябва да притежава една стартираща фирма, за да Ви впечатли?
Като за начало трябва да има добър и сработен екип, който наистина да вярва в идеята и да е отдаден. Една идея не значи нищо без добър екип, който да я реализира. Ако намерим комбинация от екип с добре разпределени умения, слабости и силни страни между хората, както и водеща фигура с добри лидерски качества, е много вероятно да го подкрепим – както ние, така и другите инвеститори в сферата. Тъй като ние сме технологична компания, разбира се, се оглеждаме само за технологични и дигитални проекти, защото не разбираме от друго и можем да сме най-полезни именно в тази сфера. След екипа и мотивацията, оглеждаме идеята – като тя не е най-важният фактор, защото дори и да не е перфектна, с мотивиран екип има много по-голям шанс да се измени така, че да се превърне в успешен бизнес.
Занимавате се активно с инициативи със социално значим характер. Увеличават ли се компаниите в България, които въвеждат такива?
Увеличават се, за радост. Не само компаниите, но и отделните граждани, които все повече забелязват, включват се, доброволстват и подкрепят кампании. От над 10 години съм активен участник в разпространението на идеята за корпоративна социална отговорност и практики за устойчиво развитие в компаниите и забелязвам изключително развитие у нас. Преди десетилетие почти всички социални инициативи бяха свързани с финансови дарения, в комбинация с големи еднократни помпозни събития, в които да се отбележи кой колко пари е дарил и с това се изчерпваха социалните инициативи. В момента много компании реализират все повече дългосрочни кампании, в които освен средства, инвестират ангажимент, ресурс, включват цели екипи или служителите помагат доброволно, включват партньорски организации и продължават инициативите с години, така че реално да се постигне резултат. Всичко се случва бавно, но се вижда развитие и сериозен напредък.
Има ли социален проект, който е или е бил особено близък до сърцето Ви?
Много са тези проекти, но най-вече мога да спомена 4-5 инициативи, които са от огромно значение не само за мен, но и за каузата, за която се борят.
На първо място това е Джуниър Ачийвмънт – организацията, която вече 20 години работи, за да изгражда предприемачески, финансови и икономически умения сред младите хора още в училище. ДА (JA) има практически учебни програми от детската градина, през началното училище до гимназията и университетите. Ученето чрез практика и опит е единствения шанс да се изграждат реални умения за успех и добри ценностни качества у младите хора у нас.
След това най-близки до сърцето са ми организациите CSR Bulgaria – българската мрежа за корпоративна социална отговорност, която вече над 10 години помага на бизнеса да осмисля, разбира, изгражда и реализира устойчиви социални стратегии и устойчиви практики.
Мастърмайнд България – която още от 2007-ма се занимава със разпространяването на различни знания, учения и практики свързани с личностно развитие и самопознание. В това число и Марков колеж – която е първата организация за личностно развитие в Източна Европа, създадена още през 1992г. от големия български философ Петър Марков. Инвестицията в личностното развитие и себепознанието е може би единствения със сигурност правилен път за успех и щастие сред хората и общността ни.
Каузата на „Правата ми“, „Гражданите“, са изключително важни граждански инициативи. Дори „Протестна Мрежа“, в малко по-политическия спектър, има своя изключително сериозен принос към обществото последните години. Каузата за „Доброволното кръводаряване“ е изключително важна и трябва да я подкрепяме повече, защото сме на последните места по брой доброволни кръводарители на глава от населението.
Проектът „Българска Форумна Футболна Лига“ в чието създаване участвах още в гимназията, който вече 13 години продължава всеки уикенд да изкарва стотици хора от офисите и компютрите и интернет форумите да спортуват в парка на зеления терен сред приятели.
Има много каузи и никоя от тях не е по-значима от другите – аз съм участвал като доброволец, съорганизатор, основател или спонсор не само в тези, но и в още много проекти. Мисля, че заедно с функцията на работодател, тази, в която подкрепяме социални каузи и обществено значими проекти, е най-важната за предприемачите.
Наскоро бяхте включен в класацията на най-добрите социално значими предприемачи на Европа. Как приемате това - повече като постижение или повече като отговорност?
Постижението се усеща в 2-те минути на сцената, в които щракат фотоапаратите, но в секундата след това започва отговорността. Защото това е голямо признание, което не мога да призная, че заслужавам, защото имам много още какво да допринеса и да дам за обществото и за България. Радвам се, че наградата е международна, на толкова високо ниво, но това дава още по-голяма отговорност. За мен истинското постижение ще бъде, когато някоя от десетките каузи, които са ми на сърце, постигнат целите си и станат излишни. Когато някой от проектите ни създаде още по-видима промяна в обществото или в сферата, в която се реализира. Наградите са добра мотивация, която ти казва – „добре, на прав път сме, сега трябва да работим още повече“. А и очакванията на околните стават все по-големи, в което се изразява част от отговорността.
Как бихте призовали бизнеса в България да стане по-социално ангажиран?
Най-важното е да разбере, че истинската, дългосрочна, социално отговорна стратегия, базирана на морални ценности и принципи ВИНАГИ, ама ВИНАГИ носи печалба. И много други ползи, разбира се. Колкото повече бизнеси го разберат, толкова по-ангажирани ще бъдат. Трябва като работодатели да подкрепяме служителите си и техните семейства, средата в която живеем, общността, училищата, кварталите, градовете природата. И да размахваме пръст на държавата, когато не си върши работата във всеки удобен момент. Ангажиментът ни не се изчерпва с плащането на данъците и заплатите. Имам любим цитат по темата, не помня на кой беше, но гласи „Не можеш да правиш успешен бизнес в пропадащо общество.“
Теорията за корпоративна социална отговорност дава инструменти, с които много ясно се измерва възвращаемостта в печалбата на бизнеса от инвестициите в социални практики и устойчиво развитие. Ако има бизнесмени, които се съмняват или не знаят как да измерват резултатите – ами да ни се обадят, разбирам ги. Първо, никой не се е родил научен и второ, никой не ни го преподава в училище.
Колкото повече работим заедно да направим България по-добро място, толкова повече стойност и печалба и щастие ще има за всички.
Интервю на Деница Райкова
Коментари