Растящият публичен дълг тежи по-малко на икономиката

Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика

Публичния дълг към края на май 2017 г. възлиза на около 27,1% от БВП[1], което е почти идентично с нивото му от края на 2014 г. С други думи натрупаните нови задължения в периода 2015-2016 г. (тъй като в номинално изражение публичният дълг расте) се увеличават с по-нисък темп в сравнение с икономиката на страната. Нещо повече, днес е направено плащане по външния дълг в размер на около 1,85 млрд. лв., което допълнително ще понижи нивото на публичния дълг до 25,2% от БВП.

Дългът намалява и апокалипсисът, който редица политици и експерти очертаваха в началото на 2015 г., така и не се случи. През февруари 2015 г. парламентът ратифицира няколко договора за осъществяване на Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на стойност 8 млрд. евро. Аргументите на правителството тогава бяха, че подобна програма осигурява предвидимост и сигурност, а оттам – по-ниска цена на заемния ресурс, докато опозицията се вайкаше, че България влиза в дългова спирала, от която няма излизане.

Към настоящия момент е ясно, че и двете страни не са били прави. Още с ратифицирането на договорите стана ясно, че опозицията прекалява с изказванията си за теглене на 16 млрд. лв. външни заеми, тъй като ратификацията засяга единствено посредниците по бъдещите дългови сделки и максималния възможен размер на емисиите, който не е задължително да се изпълни. Точният размер на емисиите се определя ежегодно от парламента, тъй като е част от Закона за държавния бюджет на Република България. Що се отнася до дълговата спирала – дългът през 2017 г. се очаква да е под нивата си от 2015 г., преди ратификацията на средносрочната програма за емисия на външен дълг, т.е. тежестта му намалява.

От друга страна заявката на управляващите, че подобна програма предлага предвидимост също се оказа невярна, тъй като през 2016 г. са емитирани облигации на стойност 1,99 млрд. евро, а през 2017 г. не е предвидена емисия на външен дълг. Т.е. за две години се използва около 25% от капацитета на механизма, което повдига въпроса за неговата първоначална необходимост.

Това ни отвежда и до въпроса защо през 2017 г. не се предвижда нова емисия на външен дълг. Основната причина е реализираният бюджетен излишък през 2016 г. от близо 1,5 млрд. лв. на фона на очакван дефицит от 1,8 млрд. лв. Това обаче трудно може да се оприличи на осъзната държавна политика за намаляване на публичния дълг, тъй като е по-скоро резултат от няколко неконтролирани от правителството фактора като:

- еднократни бюджетни приходи, включително плащания по оперативни програми от предходни периоди;

- сравнително ниски разходи по оперативните програми от новия програмен период;

- значително по-добър от очаквания растеж на икономиката.

Напротив, приемането на дълговия инструмент е аргументирано от министъра на финансите именно с това, че се очакват бюджетни дефицити и плащания по дълга: „Когато знаем, че всяка година от тук напред ще имаме бюджет с дефицит и огромни падежи на дългове, е задължително да имаме визия за това как ще ги покриваме". От това изглежда, че поведението на управляващите е по-скоро като на наблюдатели, отколкото на активни участници при намаляването на публичните дългове.

Ако не искаме да имаме дълг, не трябва да имаме дефицит, заявява министърът на финансите в началото на 2015 г., но след година на бюджетен излишък през 2017 г. се прогнозира отново дефицит. Според него „вероятно има резерви и в разходната част на бюджета и приоритет на всеки колега министър е да направи необходимите реформи, така че приходната и разходната част на българския бюджет да се доближат максимално бързо и близо”, но от развитието на бюджетното салдо изглежда, че не е успял да убеди колегите си в това. Така единствената алтернатива за намаляване на тежестта на дълга остава растежът на икономиката да продължи да изпреварва трупането на задължения. До момента обаче тя расте предимно благодарение на външни за икономиката фактори, докато вътрешните реформи продължават да се отлагат. Т.е. и в това отношение управляващите по-скоро седят и гледат мача.