Реализирането на ВЕИ потенциала не бива да е на всяка цена

Реализирането на ВЕИ потенциала не бива да е на всяка цена
Източник: iStock/Guliver

Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика

Случайно или не седмица преди началото на преговорите между страните членки на Европейския съюз от една страна и Европейския парламент от друга (т.нар. триалог) по директивата за възобновяемата енергия е публикуван доклад на Международната агенция за възобновяема енергетика (МАВЕ), според който страните членки могат рентабилно да удвоят дела на зелената енергия в енергийния си микс до 34% през 2030 г. Още през 2014 г. страните членки (Съветът на ЕС) постигат съгласие за цел от 27% през 2030 г., като целта за 2020 е 20%. В началото на тази година обаче Европейският парламент заявява, че ще настоява за постигане на по-висока цел от 35% дял на ВЕИ от енергийния мискс през 2030 г. Нещо повече – парламентът настоява целта да е задължителна не само на ниво ЕС, но и отделните страни членки също да имат задължителни цели за изпълнение.

Въпреки че докладът на МАВЕ представя актуална картина за потенциалното развитие на ВЕИ секторът към настоящия момент, той не може да се приема като препоръка за правене на политика, тъй като не дава отговор на редица ключови въпроси. Така например докладът е базиран на задълбочени изследвания върху 10 страни членки[1], докато за останалите 18 страни се оценява единствено потенциала за развитие на сектора, но липсва икономически анализ.

Една от причините страните членки да се договорят за постигане на по-консервативни цели през 2030 г. са притесненията от увеличаващи се разходи за подкрепа на ВЕИ производителите. Това е притеснение, което по никакъв начин не е засегнато в представения доклад. Напротив, докладът ясно заявява, че независимо от сравнимите или по-ниски разходи за ВЕИ производителите, те ще продължат да разчитат на икономическа помощ (която не се изчерпва само с финансова такава), макар че тази необходимост се очаква да намалява в периода 2020-2030 г.

Според използвания модел от МАВЕ около 29% от цялото производство на електрическа енергия в ЕС към 2030 г. ще бъде концентрирано във фотоволтаични и вятърни централи, които са с променливо производство. Това създава допълнителни въпроси (различни от необходимата икономическа помощ само за производителите), които са свързани с управлението на това променливо производство и на цялата електроенергийна система. С други думи необходима е промяна в управлението на цялата система, включително производство и потребление, което е свързано с допълнителни разходи.

Следващият въпрос е свързан с пазарните цени в резултат на увеличаващия се дял на ВЕИ производители, тъй като фотоволтаичните и вятърните централи имат по-ниски пределни производствени разходи в сравнение с конвенционалните централи, което оказва натиск за по-ниски пазарни цени. С други думи в слънчеви и ветровити дни в пазари с висок дял на ВЕИ производители може да се очакват по-ниски пазарни цени, което оказва финансов натиск както върху ВЕИ производителите, така и върху конвенционалните централи и може да се превърне в пречка пред нови инвестиции в сектора. Това отново повдига въпроса за гъвкавостта на електроенергийната система и необходимите допълнителни инвестиции за постигането ѝ.

Тъй като разпределението на новите ВЕИ мощности в страните членки няма да бъде равномерно (някои страни имат по-голям потенциал от други), необходимо е и засилване на трансграничната търговия с електрическа енергия. Използваната симулация от МАВЕ показва, че това е свързано с увеличаване на планираните инвестиции в междусистемна свързаност между електроенергийните системи на страните членки, т.е. увеличение на разходите.

Необходимостта от приспособяване на електроенергийните системи също се различава и затова има сериозни разлики в необходимите допълнителни инвестиции, с които да се гарантира сигурността на доставките на електроенергия. Така например страните с най-голям потенциал за увеличаване на дела на ВЕИ в общото производство ще имат и най-голяма нужда от допълнителни инвестиции. В допълнение към това се очаква и сериозна промяна в работата на настоящите конвенционални производители в тези страни. Според използвания модел ТЕЦ на въглища в ЕС ще работят със средногодишно натоварване от 52%, но в страни като Австрия, Белгия, България, Естония, Румъния, Унгария и Хърватия тези централи почти няма да работят, като в някои случаи средното им натоварване ще намалее под 10%. При толкова ниски нива на натоварване това би довело до предсрочното затваряне на такива централи и изваждането им от енергийния микс, а оттам – увеличение на цените на електроенергия и необходимост от допълнителни инвестиции в гъвкавото управление на електроенергийната система и гарантирането на сигурността на доставките.

Накратко, докладът представя актуализирана картина на потенциала за навлизане на нови ВЕИ мощности в ЕС, предвид развитието на пазарите и технологиите, но не представя пълна картина за свързаните с това рискове и допълнителни разходи. Ръстът на дела на ВЕИ в общото производство води до увеличение на променливото производство на електрическа енергия, което създава необходимост от увеличаване на инвестициите в междусистемна свързаност между страните членки, гъвкавост при управлението на електроенергийните системи, включително производство и потребление, и осигуряване на заместващите мощности, които да гарантират сигурността на доставките. Нещо повече – ръстът на ВЕИ производителите се очаква да измести съществуващи конвенционални производители от пазара в някои страни членки, което увеличава необходимостта от гореизброените инвестиции. Към всичко това се добавя и очакваната допълнителна икономическа помощ за изграждането и оперирането на новите ВЕИ производители, която може и да намалява в сравнение със сегашните нива в периода 2020-2030 г., но не изчезва напълно.

Всичко това показва, че анализи на ниво ЕС не дават достатъчно информация за възможностите и рисковете от дадена политика на ниво страна членка, които трябва да се анализират индивидуално. Нещо повече – това, че дадена страна има потенциал, не означава, че трябва да го реализира на всяка цена, а още по-малко представя информация относно оптималния момент за реализирането му. С други думи, анализът е полезен, но не може да се приеме като препоръка за провеждане на дадена политика, още по-малко за налагане на задължителни цели за дял на ВЕИ в енергийния си микс, тъй като не е придружен с подробна оценка на въздействието върху икономиката и обществото от предлаганите промени.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.