Стабилизирането на НЕК е само на хартия

23.12.2016, Friday / 11:58

Стабилизирането на НЕК е само на хартия
Източник: БГНЕС
Анализ на икономиста Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Статията е публикувана за първи път във в. „Сега” на 22.12.2016 г.

Вече повече от година настоящото правителство в оставка се хвали за какви ли не постижения, като например дежурното строителство на магистрали, повишаването на данъчната събираемост, балансирането на сектор „Електроенергетика” и по-конкретно елиминирането на дефицита в НЕК и т.н. Това обаче е на повърхността. Под нея се виждат също толкова дежурните злоупотреби при строежа на магистралите, по-високите данъчни постъпления благодарение на по-добрата икономическа активност, а не на специални правителствени мерки, и все така сериозното финансово състояние на НЕК, за което трудно може да се каже, че е по-добро в сравнение с предходната година.

Управляващите се кълнат, че общественият доставчик ще приключи 2016 г. с печалба от около 12 млн. лв., което е напълно възможно. Вярно е, че текущата загуба на компанията за деветте месеца на годината се свива значително в сравнение със същия период на 2014 и 2015 г. Също така е вярно, че въпреки всички мерки, който правителството предприе, тя остава с около 1/3 по-висока в сравнение с деветте месеца на 2013 г., което означава, че финансовото състояние на НЕК се подобрява, но е рано да се определя за стабилно.

Друг важен елемент от цялата тази история е, че в приходите за 2016 г. са предвидени и 79,5 млн. лв. за възстановяване на направени, но непризнати разходи за предходни периоди. С други думи при около 12 млн. лв. печалба за годината и признати 79,5 млн. лв. за предходни периоди (които повишават приходите през тази година) означава, че НЕК ще завърши 2016 г. със загуба в размер на 67,5 млн. лв. от текущата си дейност. На практика това е около 11,5% от загубата на дружеството за 2014 г., което е огромен напредък, но едва ли може да се нарече „елиминиране на тарифния дефицит”, с каквото се хвалят управляващите.

Това обаче не е всичко. Въпросните 79,5 млн. лв. направени, но непризнати разходи през предходни периоди далеч не са единствените такива. При система с регулирани цени грешките при определянето им е неизбежна и е напълно нормално както да има непризнати разходи, така и да има свръхпризнаване на разходите. И двете следва да се компенсират през следващи ценови периоди, което е логично, но пък за всеки случай е записано и в Закона за енергетиката, за да няма две мнения по въпроса.

По този начин с ценовото си решение за периода юли 2014 – юли 2015 г. регулаторът изчислява размера на непризнатите разходи, свързани с регулираната дейност на НЕК, който възлиза на близо 1,5 млрд. лв. Заедно с това приема и погасителен петгодишен план, предвижда възстановяване на около 1/3 от тях и решава, че за останалите ще мисли по-късно. Новото ценово решение на Комисията за енергийно и водно регулиране за периода август 2015 – юни 2016 г. преустановява изпълнението на голяма част от този план, а и не признава натрупаните нови задължения от периода юли 2014 – юли 2015 г.

Така към средата на 2016 г. непризнатите задължения на НЕК възлизат на около 2,4 млрд. лв., докато две години по-рано са били около 1,5 млрд. лв. Увеличението се дължи почти изцяло на задължения към централи с дългосрочни споразумения за изкупуване на електроенергия. Тъй като НЕК не разполага със средства да се разплати с тях, принципалът на компанията – БЕХ, взима краткосрочен заем в размер на 535 млн. евро или 1,046 млрд. лв., които след това отпуска като кредит на НЕК. По този начин общественият доставчик вече не дължи пари на частни търговски дружества, но ги дължи на компанията-майка. Т.е. задължението и непризнатият разход не изчезват, само променят юридическото лице, което ги държи.

И докато тези задължения подлежат на дебат, то краткосрочните пасиви на НЕК са достатъчно красноречиви за това доколко компанията е способна да изпълнява задълженията си. Към края на септември 2016 г. краткосрочните търговски задължения и задължения към свързани лица (групата на БЕХ) възлизат на 2,1 млрд. лв. в сравнение с 2 млрд. лв. към септември 2015 г. и 1,7 млрд. лв. към септември 2014 г. В същото време краткосрочните активи намаляват. Двете величини са важни, тъй като формират т.нар. нетен оборотен капитал, който показва доколко дадена компания е в състояние безпроблемно да посреща краткосрочните си задължения, т.е. доколко е платежоспособна в краткосрочен план. Оборотният капитал на НЕК към септември 2016 г. е в размер на -1,6 млрд. лв. в сравнение с -1,3 млрд. лв. към септември 2015 г. и -0,8 млрд. лв. към септември 2014 г. Изчисленията не включват задълженията на НЕК по арбитражното дело с Атомстройекспорт в размер на 1,08 млрд. лв. Добавянето им прави картината още по-мрачна.

Тази ситуация може рязко да се промени до края на годината или най-късно през първото тримесечие на 2017 г. Това се дължи на две събития:

- Отпускането на държавна помощ на НЕК, за да се разплати с Атомстройекспорт;

- Преоформянето на краткосрочни задължения към БЕХ в дългосрочни такива.

В началото на декември 2016 г. държавата отпуска финансова помощ на НЕК, за да се разплати с Атомстройекспорт, и при условие общественият доставчик да възстанови тази помощ в седемгодишен срок. Т.е. от дължима веднага тя се превръща в дължима към декември 2023 г. и по този начин се премества от графа „текущи пасиви” в графа „нетекущи пасиви”. Същото се случва и с отпуснатия краткосрочен заем от БЕХ на НЕК, който ще бъде преоформен в дългосрочен, както това се е случвало неведнъж досега. С други думи до средата на следващата година огромният негативен оборотен капитал на НЕК ще е изчезнал в замяна на увеличение на нетекущите пасиви с над 2 млрд. лв. Да, на пръв поглед това може и да изглежда като стабилизиране и подобряване на финансовото състояние на компанията, но остава по-важния въпрос – устойчиви ли са подобни практики или „днешната работа се оставя за утре” и за някое друго правителство.

Частичен отговор на този въпрос дава последното ценово решение на регулатора. Въпреки че през 2014 г. невъзстановените разходи, свързани с дейността „обществена доставка”, са изчислени и е приет частичен компенсаторен механизъм, всичко това е отменено с последното ценово решение. Според него следва да се направи „допълнителен анализ и проверка за установяване на техния (невъзстановени разходи) точен размер, както и каква част от тях следва да бъдат класифицирани като реален тарифен дефицит, [и] следва да се изготви дългосрочен механизъм” за възстановяването им. С други думи част от тези непризнати задължения, благодарение на които НЕК трупа търговски задължения и дългове към свързани лица, може да бъде определен за „нереален” тарифен дефицит и компанията никога да не успее да възстанови тези средства. А това поставя под въпрос изплащането на натрупаните задължения.

Допълнителен нюанс внася и друго тълкувание на регулатора – „за целите на ценовото регулиране в състава на признатите от Комисията разходи не се включват разходи, свързани с неустойки и други плащания вследствие на неизпълнение по сключени договори, както и лихви за забавяне”. Т.е. докато при главницата по тези дългове съществува риск тя да не бъде компенсирана в бъдещи периоди, то за лихвите по тях такъв казус не съществува, защото регулаторът не ги признава в регулираните цени. Подобно тълкуване, макар и аргументирано, изглежда изключително цинично, тъй като неизпълнението на сключени договори не е по вина на обществения доставчик. Регулаторът не признава редица разходи на НЕК, компанията трупа задължения, съответно лихви по тях, след което същият регулатор, който е причината за натрупаните задължения и лихви, отказва да признае натрупаните неустойки/лихви.

Отиващото си правителство се похвали със стабилизирането на НЕК и като доказателство посочи очакваната печалба на компанията в края на годината. Да, моментното финансово състояние на обществения доставчик е значително по-добро в сравнение с предходната година, но в средносрочен и дългосрочен план той изглежда все толкова нестабилен, а оттам – и цялата електроенергийна система. Това, което се вижда в момента в голяма степен е политика на прехвърляне на огромни проблеми за следващи години и следващи правителства, а решенията, когато има такива, се случват с миши стъпки. И всичко това се случва на фона на предстоящи нови потенциални проблеми – либерализиране на пазара на дребно, интегриране на производителите с преференциални цени на пазара на едро, бъдещо решение за АЕЦ „Белене” и VII блок на АЕЦ „Козлодуй”, предстоящото обединяване на електроенергийните пазари в региона през 2017 г. и т.н. С този темп на разрешаване на проблемите в сектора той никога няма да бъде стабилен.

Google+ коментари

Общо коментари / 0

Напишете коментар
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.