Световната банка е на мнение, че са необходими още действия за укрепване финансовото възстановяване на енергийния сектор в България и за изграждане на устойчива структура на пазара.
Това се посочва в доклада "Осъществяване на преход към финансова стабилизация и пазарна реформа на енергийния сектор" на институцията. Днес Министерството на енергетиката публикува за обществено обсъждане резюме на доклада. Той представя ключовите констатации от техническата помощ и консултациите, предоставени от Световната банка на Българския енергиен холдинг.
Документът обобщава солидна аналитична база и предлага различни варианти и подходи, които да бъдат взети предвид от БЕХ и държавните власти при дефинирането на техните политики и стратегия за финансовото оздравяване и пълната либерализация на българския енергиен пазар.
Световната банка прави кратък преглед на сектора, в който отбелязва, че през последните години той е бил под голямо финансово напрежение. В следствие на предприетите държавни политики в миналото, натрупаният финансов дефицит в регулирания сектор, който обхваща потребителите с право на избор на регулирани цени, бе оценен на 1.9 млрд. лв. към края на 2015 г. (2 на сто от БВП).
Реализираните законодателни и регулаторни мерки през 2015 г. спомогнаха за значителното намаляване на ценовия дефицит до 71 млн. лв. през 2015 г., в сравнение с 435 млн. лв. през 2014 г.
За затвърждаване на финансовото възстановяване на сектора ще са необходими две допълнителни мерки: държавна подкрепа за намаляване на разходите за погасяване на натрупаните задължения и увеличаване на такса „Задължение към обществото” за всички потребители с приблизително 5% на година до 2019 г. За регулираните потребители, увеличението от тази мярка в крайната цена за електроенергия се очаква да бъде едва 2% годишно след корекция за инфлация.
Моделът на функциониране на регулирания сектор с единствен купувач / обществен доставчик (в лицето на Национална електрическа компания (НЕК)) вече не е приложим, тъй като се налага въвеждането на нов подход за прехода към конкурентен енергиен пазар, съвместим с вътрешния електроенергиен пазар на Европейския съюз (ЕС).
Реализирането на организиран пазар „Ден напред“ (ПДН) от страна на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) е значителен напредък за прехода към конкурентен енергиен пазар. Следващата стъпка е да се увеличи ликвидността на пазара, за да може ПДН да осигури надеждна референтна цена. Може да се въведат и Договори за разлика (ДзР), пишат от Световната банка.
Трябва да се върви в посока разработване на организирания пазар за двустранна търговия (ДТ) и пазар „в рамките на деня“ (ПРД), които да допълнят ПДН. С цел подобряване на прозрачността и ефикасността при двустранните сделки е препоръчително, държавните предприятия – производители на електрическа енергия да прехвърлят своята търговия на платформата за ДТ.
Друг приоритет е обединението с електроенергийния пазар на ЕС. Това е единственият устойчив начин за избягване на потенциален риск от нарушаване на конкуренцията на пазара. Това се дължи на факта, че България е сравнително малък пазар и малък брой производители могат да имат доминираща позиция на него.
Процесът на пълна либерализация на електроенергийния пазар трябва да продължи. Препоръчва се поетапен подход чрез постепенно преминаване от регулирани към пазарно-ориентирани цени за битовите потребители. Това ще позволи на домакинствата да се адаптират плавно към пазарните цени на електроенергията преди пълното премахване на регулираните тарифи.
От критично значение за осигуряване на социалната устойчивост на финансовата стабилизация на сектора и прехода към пазарно ценообразуване ще бъде защитата на бедните потребители чрез подобрения в програмите за социално подпомагане, в краткосрочен план и енергийна ефективност, в средносрочен план.
Предложената понастоящем от правителството социална тарифа би спомогнала за смекчаване на обедняването от промяна в цените и от премахването на регулираните цени, ако бъде избран такъв вариант. За да се гарантира, че допустимите физически лица и домакинства ще се възползват от програмата, се препоръчва максимално ефективното използване на наличните административни ресурси с цел автоматично включване в програмата. Правителството трябва също да разгледа варианти за разширяване на критериите за допустимост за големите домакинства с ниски доходи и потребление над 150 KWh на месец, тъй като тези домакинства са идентифицирани от Световната банка като „енергийно уязвими“.
Ще бъде необходимо въвеждане на адекватна институционална рамка чрез законодателни и регулаторни промени. Функциите и ролята на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) трябва да бъдат засилени и разширени, ако фондът стане институцията, отговорна за разплащане на натрупания дефицит, както и страна по ДзР.
Въвеждането на новия пазарен модел ще бъде съпроводено със сериозни предизвикателствата за България. Трябва да се засилят правомощията и капацитета на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕРВ) за осъществяване на адекватен контрол на пазара с цел осигуряване на ефективното му и прозрачно функциониране. Доброто управление и оперативна независимост на БНЕБ, ФСЕС и КЕВР ще са от важно значение за осигуряване на прозрачност на пазара и връщане на доверието на участниците.
В доклада се посочва още, че дисбалансът между приходите и разходите в системата е довел до финансови проблеми в сектора.
Направени са обаче важни стъпки за справяне с финансовия дефицит и за стартиране на прехода към конкурентен пазар.
Необходими са още действия за укрепване финансовото възстановяване на сектора и за изграждане на устойчива структура на пазара.
Коментари