Уж има свободен пазар на ток, ама не съвсем

Уж има свободен пазар на ток, ама не съвсем
Източник: Getty Images / Guliver

Коментар на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика

Енергийните политика и законодателство в България все повече приличат на упражнение от четвъртия кръг на ада (по Данте Алегиери) – кипи безсмислен труд, примесен с жестоки проклятия. От години сред основните приоритети на управляващите са енергийната сигурност и гарантирането на конкурентоспособни цени на енергийните ресурси, а постоянно сме свидетели на протести относно цените на горивата, електрическата и топлинната енергия, природния газ и т.н. Причината – пазарът на ток е свободен, но е доминиран от държавни компании, при това основните играчи са част от един държавен холдинг.

Последният епизод от тази комедия, след протестите за цените на горивата, започна в началото на тази седмица с обявеното спиране на заводи в Стара Загора заради високата цена на електрическата енергия, а малко след това последва и изпращането на отворено писмо до премиера по същия въпрос. Интересно, че по същото време миналата година работодателските организации отново стана болезнено ясно, че цените на уж свободния пазар на електрическа енергия се манипулират. Последваха протести на работодатели, което доведе до скоропостижни законодателни промени. Както се вижда от настоящите протести относно цените на свободния пазар, това не доведе до желания резултат.

Последното не е изненадващо по няколко причини. Първата е, че промените бяха направени твърде прибързано и без необходимата подготовка. Втората е, че в резултат на това липсва оценка на въздействието, оценка на рисковете и изграждане на механизми за тяхното управление, което може да доведе до точно обратния на желания ефект – по-ниско доверие в пазара. Третата е, че още през 2013 г. Европейската комисия препоръча „да се осигури достатъчен на брой търговски участници на свободния пазар от страна както на търсенето, така и на предлагането, за да се осигури ефективна конкуренция”. Това заключение е потвърдено в доклада на Световната банка от 2017 г. с допълнението, че „обединението с електроенергийния пазар на ЕС е единственият устойчив вариант за избягване на потенциален риск от нарушаване на конкуренцията на пазара, поради факта, че България е сравнително малък пазар с малък брой производители”.

За съжаление нито една от тези, а и от ред други, препоръки не е изпълнена, поради което Комисията за енергийно и водно регулиране пише в доклада си до Европейската комисия, че „може да се направи изводът, че пазарът е силно концентриран и слабо конкурентен”. И ако трите най-големи пазарни участника (държавни компании) на пазара на едро на електрическа енергия формират около 85% от търгуваните количества, то на пазара на природен газ около 99,5% се продава от една държавна компания – „Булгаргаз”. С други думи ситуацията е много сходна с тази на пазара на горива.

Реално промените от началото на тази година сложиха каруцата пред коня, тъй като „изсипаха” големи количества от страна както на търсенето, така и на предлагането на свободния пазар без гаранции, че постигнатата на него цена може да се нарече пазарна. За целта от Световната банка предлагат създаване на зони за внос/износ, което беше хубаво да се случи до края на 2016 или началото на 2017 г., а близо две години по-късно все още не е факт, а пазарът остава „силно концентриран и слабо конкурентен”.

В условия на ограничени пазарни сили би следвало да има силни регулация, надзор и дори санкции, което означава също така силен и независим регулаторен орган в лицето на Комисията за енергийно и водно регулиране. С промени в Закона за енергетиката от средата на 2018 г. комисията получи правомощия за извършване на „предварително проучване за наличие на обосновано предположение за извършено нарушение”, въз основа на което може да образува „производство за установяване на нарушение на чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) № 1227/2011[1]”. Това обаче е крайно недостатъчно, тъй като от години въпросът с реалната независимост на регулатора не е решен, с други думи той продължава да е независим само на хартия. За целта „КЕВР ще трябва да изгради вътрешен капацитет за прилагане на Регламента на ЕС”, обясняват от Световната банка. Личи си, че това не се е случило както по ниските разходи на комисията[2], така и по напрежението в сектора.

Нещо повече – това не е първият случай. Както казахме, подобно напрежение имаше и в края на 2017 г., но конкретно съмнение за злоупотреби на цени под пазарните имаше през лятото на 2018 г. Все още няма резултати от разследването. В началото на ноември регулаторът започна нова проверка, резултати от която се очакват в началото на следващата година. С други думи това, че регулаторът има правомощия да контролира търговията на борсата не означава, че това ще се случи или защото няма капацитета да го направи (липса на финансова независимост), или защото няма желание (липса на политическа/корпоративна независимост).

На последно място, но не и по значение, трябва да се отбележи, че трите компании, производители на електрическа енергия, които формират около 85% от търгуваните количества – АЕЦ “Козлодуй”, ТЕЦ “Марица Изток 2” и НЕК, са държавни и са част от държавния Българския енергиен холдинг (БЕХ). Именно те бяха и причината за влезлите в сила от началото на годината промени в търговията с електрическа енергия, тъй като управляващите предпочетоха законодателни промени вместо да влязат в ролята си на принципал на тези дружества и да прекратят порочните практики. На същия феномен ставаме свидетели и днес – държавни компании продължават да изкривяват пазара, държавният регулатор продължава да не успява да прекрати това, а управляващите се държат все едно нищо не зависи от тях и все едно някой друг назначава управителните съвети и изпълнителните директори на тези дружества.

Редактор:

Expert.bg
Горещи оферти

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.