Властта ще облекчи купуването на земеделска земя от чужденци

Властта ще облекчи купуването на земеделска земя от чужденци
Източник: БГНЕС

Правителството се готви да отслаби ограниченията върху продажбата на българска земеделска земя на чужденци. Министерството на икономиката планира законодателни промени, с които да се разреши на компании от ЕС, получили сертификати за инвеститор от родната агенция по инвестициите, да купуват ниви.

Условието е предварително да дадат съгласието си, че могат да ги изгубят, ако не изпълнят поетите инвестиционни ангажименти в 3-годишен срок. Това стана ясно от изслушване на икономическия министър Емил Караниколов, повикан в парламента по искане на депутатите от ГЕРБ. Като част от кампанията за популяризиране на успехите на кабинета в първата година на управлението му, той трябваше да отговаря на въпроси за актуалното състояние на бизнес климата в България, пише в. "Сега".

Продажбата на земя е една от мерките, които според Караниколов ще засилят интереса на чуждестранните инвеститори към нашата страна. Министърът се аргументира с опита на съседни държави, но не посочи конкретни примери. "Трябва да видим съседните ни държави. Някои от тях, разбира се, не са в ЕС, но дават дори безплатно земя за потенциални инвеститори. Земеделската земя, ще кажете, е страшен проблем. Добре, защо да не даваме земеделска земя, да продаваме" каза министърът. Той подчерта, че съответното законодателно предложение ще бъде внесено съвсем скоро. Идеята чужденците да връщат земите, ако не изпълнят инвестиционните си обещания, може да бъде приложена само ако те купуват общински или държавни земи. Това няма как да се случи при сделки с частни лица.

Спорът за продажба на земеделска земя у нас върви още от приемането на страната ни в ЕС. В момента за придобиването ѝ се изисква уседналост от 5 години. Правилото беше въведено през 2014 г. През миналата година земеделското министерство поиска това изискване да отпадне. Причината беше, че Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България заради нарушение на правилата за свободно движение на стоки, капитали и хора в ЕС. Предложението провокира остри политически реакции и правилото за уседналост остана въпреки заплахата от сериозни финансови санкции. В края на миналата година от Земеделското министерство обявиха, че ще предложат изцяло нов кодекс за поземлените отношения в страната, който трябва да бъде готов до есента на тази година.

Въпросът за привличане на повече чуждестранни инвестиции беше повдигнат от депутати от БСП и ДПС, които посочиха, че обемът им спада, и поискаха да разберат какви мерки взема правителството. Караниколов отказа да признае, че инвестициите трайно намаляват. По думите му имало "различни справки" - преди два месеца данните показвали, че през 2017 г. имало ръст с над 35% в сравнение с 2016 г., ала преди 3 седмици излязла друга информация - около 5% по-малко, отколкото през 2016 г. Той призова да се изчакат окончателните данни.

Караниколов се опита да изкара спадащите инвестиции като добра новина. Потокът на инвестициите отразявал оперативни финансови трансакции, включително извън България - например парите, с които местните предприятия изплащали заеми в чужбина или дивиденти на компанията майка. "В този смисъл дори при по-висок размер на преките чуждестранни инвестиции, може да се наблюдава отрицателен размер на показателя", заключи министърът. И се похвали, че "отчитаме тенденции на повишаване на инвеститорския интерес, особено в производството и високотехнологичните услуги". По негови данни общо предвидените инвестиции през първата година от мандата на правителството били за 800 милиона евро и щели да доведат до откриването на 3500 работни места.

Отговорите на Караниколов не задоволиха опозицията, според която правителството не прави достатъчно, за да намали разликата в икономическото развитие между България и останалите членове на ЕС. "Седнете ключовите министри и направете една инвестиционна програма чрез публично-частно партньорство. Може да се движим правилно, но това движение е толкова бавно, че в края на мандата ще отчетете по-голяма разлика в сравнение с Румъния и другите страни", предупреди соцдепутатът Румен Гечев.

От ГЕРБ обаче констатираха, че министърът представил "доста обнадеждаваща картина". "Не слушайте опозицията. Те са способни на бялото да кажат черно. Не разбирам как може при най-висок икономически растеж в Централна и Източна Европа да кажеш от тази трибуна, че нещата са трагедия", заяви Делян Добрев, който оглавяваше Икономическото ведомство в първия кабинет "Борисов". Но препоръча, че "тези отлични показатели не бива да успокояват", и поиска мерки за ускоряване на растежа.

През 2017 г. в българската икономика са привлечени 901.9 млн. евро чужди капитали, което в сравнение с 2016 г. е с 241.7 млн. евро повече, сочат предварителните данни на БНБ. Въпреки положителния тренд, размерът на чуждите инвестиции е далеч от нивото им през 2014 и 2015 г., когато бяха отчетени съответно над 1.1 млрд. и 2.4 млрд. евро.

При това ръстът през 2017 г. се дължи основно на повечето заеми, които са поели българските подразделения на чуждите инвеститори - такива са над половината от привлечените капитали - 482 млн. евро. 2018 г. също започна слабо за преките чужди инвестиции. За първите два месеца те са 204 млн. евро. Това е със 148 млн. евро по-малко от същия период на миналата година. По-голямата част от тях - 191.6 млн. евро, са заеми, предоставени от компаниите майки, които после българските дружества трябва да връщат. Привлеченият дялов капитал, който е най-сигурното проявление на дългосрочно инвестиционно намерение, е едва 13.4 млн. евро.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.