Киркор се оженил.
Жена му казала:
- Трябва ни олио - купи два литра.
Киркор обаче купил един литър и макар че жена му непрекъснато мърморела, че няма да стигне, им било достатъчно.
- Видя ли ма, в тази глава има ум - нямало да стигне, ама стигна.
И така, за всичко казвал: "в тази глава има ум".
След време дошъл на гости Гарабед.
Посрещнали го както трябва, поседяли и дошло време за лягане.
Жената на Киркор се чудела къде ще сложат госта да спи.
- Как къде ма, при нас. То и без друго няма друго легло!
Не се тревожи, нали знаеш, че в тази глава има ум!
Ти ще легнеш в средата и всичко ще е наред.
Легнали, а жената обърнала гръб на госта, стараейки се да е по-близо до мъжа си.
Гарабед, след като усетил, че Киркор спи, позапретнал нощницата на жената и тихичко я опънал изотзад.
Жената стискала зъби и търпяла от страх да не се събуди Киркор, че ще се изколят.
Гарабед си свършил работата, обърнал се на другата страна и заспал.
Изпратили го на другия ден и вечерта тя казала:
- Казвах ли ти аз да не ме слагаш в средата, ама ти, не - в тази глава има ум.
Твоят приятел нощеска ме опъна.
- Видя ли ма, в тази глава има ум. Ако аз бях легнал в средата, мен щеше да ме опъне.