За да създаде нови работни места и да помогне на най-бедните хора в страната, служебното правителство на България ще спести от ежедневните разходи. Това няма да е за сметка на смекчаването на един от най-строгите фискални режими в Европа. Това заяви министърът на финансите Калин Христов, цитиран от Ройтерс.
В знак на протест срещу високите цени на тока и ниския жизнен стандарт, които свалиха от власт миналия месец правителството на Бойко Борисов, провеждащо политика на строги икономии, шестима души се самозапалиха. Самозапалванията говорят за икономическото отчаяние и гняв срещу корупцията в един от най-бедните страни на Европейския съюз.
Христов, който напусна поста си на подуправител на БНБ, заяви, че служебното правителство трябва да реши следващата седмица за пакет с мерки, които да помогнат на най-бедните хора да плащат сметките си за ток, да увеличат подкрепата за деца с увреждания и да доведат до отварянето на нови работни места.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева заяви по-рано този месец, че България може да се позволи да вземе на заем около 1 милиард лева, за да стимулира икономиката.
Но служебното правителство не планира и няма правомощията да вземе нови заеми и всички политически партии продължават да подкрепят твърдо валутния борд в страната, който може да бъде застрашен от вземането на нови международни кредити.
"Ще се придържаме към закона за бюджета 2013. В неговите рамки може да бъде направена оптимизация към специални програми за създаване на работни места и в подкрепа на най-уязвимите", заяви Христов в интервю за Ройтерс.
Той има поле за маневри. Бюджетният дефицит миналата година беше под 0.5% от БВП и тази година е планирано увеличение на разходите с 14%, дори след които дефицитът ще остане под 1.3%.
На това биха завидели много европейски правителства, които не успяват да ребалансират публичните си финанси, харчейки същевременно достатъчно, за да изведат отново към растеж своите икономики след най-тежката рецесия от Втората световна война.
Но икономисти и политически лидери в България продължават да са убедени в необходимостта да се действа предпазливо, за да се запази доверието във валутния борд. Той е основен стълб на политиката след хиперинфлацията и банковата криза през 1997 година.
Христов отговаряше за валутния борд в БНБ и финансовите инвеститори го смятат за човек, който ще управлява сигурно финансите до предсрочните избори на 12 май.
Милиони си тръгнаха
С жизнен стандарт, който по-малък от средния за ЕС, над 22% от 7.3 милиона българи живеят под линията на бедността. Милиони са заминали да работят в чужбина, но безработицата в страната достигна 8-годишен рекорд през февруари – 12%.
По време на протестите, които все още са чести въпреки падането от власт на дясно центристкото правителство на Бойко Борисов, бяха отправени искания за облекчаване на финансите на домакинствата, но не и за вземане нови заеми.
Предизборната кампания за вота през май може да създаде съмнения, че следващото правителство, което почти сигурно ще бъде коалиционно, би могло да разхлаби колана в момент, когато България излиза от рецесия. За момента Христов казва, че намалената прогноза за растежа през тази година от 1-1.5% заради слабото търсене в еврозоната няма да застраши целта за нивото на публичния дефицит.
Агенция Фич съобщи миналата седмица, че политическата криза в България вероятно няма да застраши финансите й засега. Тя запази инвестиционния рейтинг на ниво ВВВ- със стабилна перспектива.
"За момента очакваме целта за дефицита да бъде изпълнена", каза Христов и добави, че няма да се бърза с кандидатстване за членство в еврозоната, докато няма ясни знаци, че дълговата криза е свършила.
Но вътрешното търсене ще остане слабо, заяви Христов. Той очаква инфлацията да бъде 1.7% в края на 2013 годиан в сравнение с предишната прогноза от 2%. Финансовият министър също така очаква текущата сметка да бъде балансирана, спрямо предишната прогноза от 2.8% от БВП.
Служебният министър отхвърли също така опасенията за състоянието на българската банкова система, която на 80% принадлежи на банки от ЕС и потенциално е уязвима от изтегляне на средства от банките майки, за да се балансират.
"Това, което стана ясно през последните 17 години е, че банковата система на България е много добре регулирана. Няма причина за безпокойство за нейната стабилност", каза Христов.
Коментари