Изненадващо или не: Общината с най-голяма средна заплата у нас е Челопеч

Изненадващо или не: Общината с най-голяма средна заплата у нас е Челопеч

Коя е общината с най-висока средна заплата в страната? Това е въпрос, на който няма как да намерите моментален отговор. Причината е, че данните за наети и заплати на ниво община у нас не се публикуват, а трябва изрично да се поискат от Националния статистически институт (НСИ). В регионален план коментарите обикновено се ограничават до заплати на ниво област, което въобще не е толкова информативно – вкарва в един кюп големия областен град и малката селска община, които са безкрайно различни. Разговорът за регионалните неравенства е много по-точен, когато се води със знание на ниво община. Това пише икономистът Петър Ганев в свой материал, публикуван на сайта на Института за пазарна икономика.

Данни за общинските заплати през 2018 г. все още не са налични. От данните за страната обаче знаем, че средната заплата през 2018 г. се увеличава с около 10% спрямо 2017 г.

Общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, тоест голяма част от работещите на територията на общината работят именно в тях. Това е толкова силно изразено в община Мирково, че това е единствената община за която нямаме данни за средна заплата, тъй като данните са конфиденциални.

Най-високата средна заплата в България за 2017 г. е регистрирана в община Челопеч – наличие на голяма добивна компания и съответно 2 178 лв. средна заплата за общината. След това са Козлодуй, с ядрената централа – 1 790 лв. средна заплата за общината, Раднево и Гълъбово, с големите компании в енергетиката, имат средни заплати от съответно 1 657 лв. и 1 610 лв. Веднага след тях са Пирдоп - с 1 562 лв. средна заплата (отново наличие на голяма добивна компания) и Девня - с 1 442 лв. средна заплата (силно изразен индустриален профил).

Столицата София се нарежда на 8-о място през 2017 г. със средна заплата от 1 433 лв. За разлика от много други икономически класации, тук община София няма как да бъде лидер, тъй като икономическият профил на столицата е много разнообразен и макар заплатите да са високи, те не могат да догонят средните нива на заплащане в някои малки общини, където огромната част то наетите са в енергетиката или добивната промишленост. Веднага след София в класацията идва Панагюрище (9-о място) със средна заплата от 1 285 лв. през 2017 г. Отново пример за община с голяма добивна компания, която излиза в челото. Другите примери в топ 20 вече включват общини с индустриален профил – обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд, Елин Пелин и Божурище, в близост до София, Суворово, Аксаково и Белослав, до Варна и Марица до Пловдив. Всички тези общини са със средна месечна заплата в рамките на 1 000 – 1 200 лв. за 2017 г.

Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности. Разликите между Северна и Южна България също могат лесно да се видят. На юг се формират центрове с по-високи заплати около София и Пловдив, а на следващо ниво и около Стара Загора и Бургас. Центрове, които са добре свързани и реално могат да си влияят положително. Към тези големи градове прибавяме и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.

На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна. Другите примери, като Севлиево и Летница например, са хубави, но те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен всъщност губят хора и не предлагат високи заплати.

По-голям клъстер от общини с ниски заплати може да бъде намерен и на юг, особено около Благоевград. Преди година имаше дискусия защо заплатите в област Благоевград са толкова ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава ясен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но ситуацията в съседните по-малки общини е силно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в областния център. Всички останали са в съседни общини, където заплатите са сред най-ниските в страната.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.