Повишаващите се температури и променящите се валежи могат да се отразят на качеството на венчелистчетата, използвани за производството на прочутото българско розово масло в следващите десетилетия, предупреждава доклад, цитиран от bne IntelliNews.
България е сред най-големите производители на розово масло и други продукти от рози в света, заедно с Турция. Най-качественото розово масло се произвежда в микроклимата на Розовата долина, където цветовете се отглеждат от векове.
Има исторически сведения за рози и розово масло още по времето на Одриското царство, древна тракийска държава през V-III в. пр. Хр. От 1712 г. в град Карлово се отглеждат розови градини. През 1820 г. в град Казанлък е открита първата фабрика за производство на розово масло.
Днес в България се произвеждат между 2 и 3,5 тона розово масло годишно. За това е необходимо отглеждането на хиляди рози, тъй като за производството на само 1 грам розово масло са необходими над 1000 розови листенца. Те трябва да бъдат откъснати сутрин между 5,00 и 10,00 ч., като е установено, че съдържанието на етерично масло е най-високо около 7,00 ч. Събирането на реколтата се извършва изключително ръчно.
От венчелистчетата се произвежда розово масло и други продукти, като розова вода, сладко от рози, чай от рози и дори розова ракия. Качеството на венчелистчетата и съдържанието на масло в тях зависи в голяма степен от метеорологичните условия, a комбинацията от топлина и влажност повишава качеството на маслото. Обратно, ниската влажност влияе негативно на качеството на розовото масло, а сухотата на почвата намалява добива на цветове.
Вече се наблюдават някои промени в местния климат, които обаче още не застрашават производството на розови листенца.
Някои от най-топлите години, откакто се води статистика, са от 2000 г. Въпреки това е имало и няколко по-хладни пролетни сезона със студени априлски дни. Междувременно няма ясна тенденция за валежите, въпреки че през последните 10 г. са налице признаци на увеличаване на валежите през юнската реколта.
Очакванията за следващия климатичен период 2021-2050 г. са за по-високи средни температури за всички сезони и за всички региони на Европа и България, предупреждава докладът.
„Най-голямо увеличение на температурите се очаква да има през летния период, следван от зимния и пролетния. Затоплянето на зимата и повишаването на температурата през пролетния период с между 0,5° C и 1,5°C ще има най-голямо въздействие върху качеството на розовото масло“, пише авторът на доклада Надежда Шопова, сътрудник на „Климатека“.
Предвид микроклиматът на Розовата долина, би трябвало да е по-слабо засегната от общите тенденции спрямо останалата част от страната. Въпреки това в доклада се казва, че „климатичният натиск може да доведе до промяна в началото на цъфтежа към по-ранна дата и да повлияе на продължителността на цъфтежа. Освен това... повишаването на температурата може да доведе до намаляване на етеричните масла във венчелистчетата и до намаляване на качеството и аромата на розовото масло“.
Очаква се средната температура на въздуха в района на Розовата долина да се повиши с между 1°С и 2°С до 2025 г., а валежите да намалеят. Розите могат да бъдат засегнати и от екстремни явления като суша и преовлажняване, свързани с изменението на климата.
„Данните сочат, че в по-далечно бъдеще климатичният натиск може да отложи началото на цъфтежа към по-ранна дата и че променящите се климатични условия могат да повлияят на продължителността на периода на цъфтеж. Като косвени последици вероятно ще се наблюдава развитие на болести и неприятели, което също би увеличило разходите, свързани с увеличаване на дейностите по растителна защита“, според доклада.
Основна заплаха за розата е бръмбарът агрилус, който се появява в големи количества при по-топли зими, както и болести като ръжда, черни листни петна и брашнеста мана. От друга страна, изменението на климата може да позволи отглеждането на рози за розово масло в други части на България, както сега се отглеждат смокини в по-големи части, но още не е ясно дали ще е успешно.
В отговор на потенциалните заплахи за районите на България, в които се отглеждат рози, е изготвена стратегия за развитие на розопроизводството за периода 2021-2027 г. за интегриране на сектора в специализирани програми за набиране на работна ръка и подпомагане на научни изследвания и иновации. Производители на рози и розово масло още чакат стратегия за сектора
„Въпреки климатичния натиск, България има много добри шансове и възможности да запази лидерската си позиция, но държавата трябва да има активна роля в решаването на проблемите на сектора“, гласи докладът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
България с първи продукт в Световната организация по интелектуална собственост
Европейската комисия смята да обяви розовото масло за опасно
Коментари