Погасителна давност - способ за защита и упражняване на права

Погасителна давност - способ за защита и упражняване на права
Източник: iStock/Guliver

Целта на този материал е да внесе яснота по отношение на проблема за погасителната давност, но преди да обърнем внимание на чисто юридическата/теоретичната част, нека погледнем давността през призмата на практиката.

Следва разказ на собственик на бизнес, който е имал нужда от юридическа консултация:

„Собственик съм на бизнес, който се развива в различни насоки. Преди не толкова дълъг период от време имах казус, но не само не осъзнавах неговата значимост, а може би дори не подозирах за съществуването му. Имам различни контрагенти, поради спецификата на бизнеса. С някои от тях прекратявам едни договори, подновявам други – може да се каже, че текучеството е голямо. Именно поради тази причина възниква нужда от юридическа подкрепа. Допитах се до познати, които ми препоръчаха „правна кантора Иванчов и Панова“. Посетих кантората. С един от адвокатите решихме съвместно въпроса, който беше повод за посещението ми. Заговорихме се, аз споделих, че имам плащане към доставчик, с когото имаме дългогодишни отношения по различни договори, а дори по един стар договор сме уредили отношенията си, но задължението по него стои като неплатено и погасено по давност. Адвокатът от „Адвокатска кантора Иванчов и Панова“ ме посъветва незабавно да уредя старото задължение, тъй като, ако направя плащане, независимо, че съм посочил новия договор, парите ще отидат за старото задължение. Така аз ще трябва да плащам два пъти за едно и също нещо, а давността няма никакво значение. Навременната подкрепа на адвокатите ми помогна да спестя значителен ресурс, който впоследствие беше пренасочен към други крила на бизнеса.“

Погасителната давност представлява период от време, през който лицето може да упражни своите права. Казано на разбираем език, ако лицето има да взима пари от някого, може да претендира връщане на парите в 5 (пет) годишен срок. Тук следва да се отбележи, че този срок зависи от това как е уговорено задължението, дали е дължимо веднага или след възникване на падеж. Погасителна давност е правно уредена в Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) от българското законодателство. „Погасено по давност” в ежедневната реч означава отпадане поради давност. Изключително важно е да се отбележи, че „изтекла давност” в никакъв случай не означава изчезване на задължението. В чл.120 от Закона за задълженията и договорите е записано, че „Давността не се прилага служебно“. Това означава, че ако бъде образувано съдебно производство, както и ако лицето не се позове на изтекла давност, ще бъде осъдено, независимо от цялостната защита, както и от представените доказателства.

При хипотеза на изтекло по давност задължение в полза на лицето, за което е възникнало, не може да се образува съдебно или изпълнително дело.

Налице са други давностни срокове по Закона за задълженията и договорите. Такива са предвидени в неговия чл.111 от ЗЗД - това са възнаграждения за труд, вземания за неустойки, наем, лихви и други периодични плащания. Следва да се спомене, че под „други периодични плащания“ обикновено се има предвид вземания на „Топлофикация и мобилните оператори“, като е налице постановено тълкувателно решение на Върховния касационен съд в тази насока.

През април месец тази година погасителната давност за наказателни постановления въз основа на актове (включително за МПС), както и за други глоби (като това се касае за всички държавни органи, налагащи глоби), беше изменена с Тълкувателно решение на Върховния административен съд. В случай че е влязъл в сила акт или наказателно постановления, трябва да се има предвид, че съответната администрация разполага със срок от 2 (две) години за събиране на задължението, като това най-често става чрез специален орган на данъчната администрация в лицето на публичните изпълнители. Възможно е и съответният държавен орган да прибегне до частни съдебни изпълнители или държавни съдебни изпълнители, като последните са зачислени към Районните съдилища. Следва да отбележим, че давността не се прилага служебно и трябва изрично да се позовем в случай на изтекла давност, в противен случай вземането ще бъде събрано.

На следващо място следва да се отбележи давността относно публичните задължения или така наречените данъчни и осигурителни задължения. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е доста ясен относно такива задължения: Чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.

Различното при данъчните задължения се явява в 2 (два) аспекта: А) давността започва от 1 януари следващата година, което означава, че ако имате задължение, възникнало примерно на 02.02.2017г., давността започва да тече на 01.01.2018г. Б) Давностният срок при тези задължения почти винаги е 10 (десет) години, тъй като се предприемат действия по спиране и прекъсване на давността.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.