Коментар на Грегъри Ступницки, публикуван във Financial Times.
През последните пет години експортната и вътрешна зависимост на Русия от въглеводородите съществено се засили. Тя продължава да увеличава добивът на петрол и газ , модернизира този сектор, извърши разгръщане на изток, целейки диверсификация на експортните пазари и ускорено проправя нови газопроводи в Европа, избягвайки транзита.
Това, как тя напоследък се бори за проектите за тръбопроводи в Турция и България, демонстрира съобразителността на Москва, която комбинира в едно геополитиката и въглеводородите. По инициатива на относително новата компания Novatek Русия бързо строи инфраструктура за втечняване на газ и транспорт на втечнен природен газ (ВПГ) в големи количества. По всички измерения и въпреки санкциите Русия е мощна сила в областта на добива и доставката на природни горива.
В същото време други традиционни производители на петрол и газ предприемат смели стъпки по преформатирането на техните стратегии и за привеждането им в съответствие с бързо променящата се енергийна сфера. Саудитска Арабия реализира планирана до 2020 г. национална програма за преобразуване, стремейки се да намали своята зависимост от износа на петрол. Оман, в партньорство с компанията Shell, въвежда електростанция на слънчева енергия с мощност хиляда мегавата, докато катарски инвестиционен фонд налива средства в чисти технологии.
В Африка южно от Сахара правителствата на страни като Кения, Нигерия и Кот д'Ивоар, многонационални корпорации и обществени предприятия съдействат за създаването на високотехнологични и икономични мини-мрежи, реализират проекти на независима газова енергетика и работят върху замяната на течното гориво с природен газ и/или възобновяеми енергийни източници.
Що се отнася до потреблението, то Европейския съюз и САЩ са начело по въпросите за субсидиране, прокарване и ускорена реализиране на проектите за енергоснабдяване, съкращаване на въглеводородните емисии на базата на възобновяемите източници. Успоредно с това все по-често заменят въглищата с газ, който е много по-чист.
Поразително е колко бързо усилията на руския вицепремиер Аркадий Дворкович, за осъществяване на програма за енергийна ефективност, която беше подкрепена по законодателен ред, се превърнаха във фиаско. Между другото, ползващите се с държавна поддръжка усилия за разработването на нови, в това число, и зелени технологии в Сколково, не се осъществяват с такъв размах, че да имат материални последствия. Започнатите през 2013 г. опити за субсидиране на слънчевата енергетика, а също така работата по предоставяне на енергийни договори за изработването на повече от един гигават електроенергия стигнаха до задънена улица, доколкото валутните и други икономически фактори рязко снижиха очакваната доходност. В края на 2015 г. бяха внесени поправки, за да бъде помогнато на реализирането на плановете на правителството за създаване на генериращи мощности в слънчевата енергетика на гигават и половина към 2020 г., което би представлявало 0,5% от общия инсталиран капацитет.
Вятърната енергетика и биогоривото също не могат да се похвалят с големи успехи. Въпреки че Русия активно поддържа и подписа Парижкото споразумение, а президентът Владимир Путин обяви 2017 г. за година на екологията в Руската федерация.
Тази есен предстои утвърждаването на законопроект за климатичните споразумения. Ограничената публична дискусия по този въпрос показва, че за конкретни политически крачки и търговски инсталации още е рано да се говори. „Златната ера на газа“, която възвестиха в началото на века Русия, Катар, Алжир и няколко други държави, както и преди си е жива и здрава, а нейните привърженици рекламират такива нейни качества като чистота и достъпност. Но наближава нова епоха на разнообразие на енергийните източници.
Стремителният технологичен прогрес в целия свят помага за това структурата на потреблението на енергия да се попълва от възобновяеми източници и екологично чисти решения. Правителствата включват в дневния си ред графици за съкращаване на въглеродните емисии. В резултат на това след срещата в Париж международните финансови институции и организациите за развитие започнаха да настояват за включването в енергийните проекти на екологично чисти технологии – или в качеството на резервен вариант, или като съставна част от проектния план.
В тази бързо променяща се енергийна вселена Русия може или да игнорира новите предизвикателства, или да им отговори. Съвременната история показва, че Москва често се съпротивлява на иновациите на енергийната сцена като слънчевата революция например. На Кремъл му беше необходимо доста време, за да признае, че газът от нетрадиционни източници предприе настъпление на експортните пазари на Русия. Само че Москва продължава да води курса на строителство на нови тръбопроводи и се придържа към несговорчива ценова политика при сключването на договорите, опитвайки се да противодейства на доставките на втечнен природен газ (ВПГ) от други страни, макар Novatek и Gazprom постепенно да започват да се занимават с производството и продажбата на втечнен природен газ.
Най-важното е, че Русия може да изпусне шанса си в условията на тектонични промени на енергийния пазар, когато потребителите и производителите все повече се придвижват в посока разнообразяване на енергийните източници. Шансът за Русия, както и за всички останали световни енергопроизводители, се състои в изграждането на хранилища за енергийни ресурси, в полагането на „умни“ енергопроводи, а също така и на обекти на инфраструктурата, способстващи за модернизацията. Няма съмнение, че главната задача е в оттегляне от традиционния режим на добив и използване на въглеводородите.
Дали предишните неуспехи ще принудят Москва да промени политиката си и да се премине към по-ефективна енергийна стратегия? Ако Русия продължи да увеличава ролята на въглеводородите в ущърб на алтернативните източници, тя напълно може да изостане в прехода към нов енергиен микс. Да, Русия се страхува от загуба на влиянието, което й осигуряват тръбопроводите; но тези загуби тя може да компенсира чрез увеличаване на производителността и ефективността в конкуренция с останалата част на света за по-чиста околна среда.
Коментари