"Толкова много инвестиции", "икономиката така върви" - вече сме свикнали Борисов да говори като в телевизионна реклама. Но няма как да повярваме, че всичко върви по мед и масло. Множат се признаците, че сме пред криза, пише Deutsche Welle.
Министърът на икономиката Емил Караниколов заяви наскоро, че няма информация към България да настъпва криза. А и как да е иначе, след като началникът му - премиерът Борисов - всяка седмица открива я дистрибуционен център, я цех или нова училищна сграда.
Но въпреки речите и рязането на ленти представители на бизнеса сериозно се безпокоят. Когато Германия, най-голямата европейска икономика и най-големият търговски партньор на България, е на границата на рецесия, а българският износ за ЕС през юни се е свил с 3,6%, няма как да не чуем, че камбаната бие. И дори предизборното пропагандиране на стабилност и успехи временно да я заглуши, опасността за малка икономика като българската си остава.
Ето как стоят нещата
Министърът на икономиката отчита, че в световен мащаб има икономическо забавяне, но не и че България ще бъде засегната. Ето обаче как изглеждат нещата: страните от Европейския съюз формират малко над 68% от износа на България, а най-големите ѝ търговски партньори към юли т.г. са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия. В рамките на еврозоната, където са петима от тези партньори, е отчетено значимо свиване на търговията.
И още: цялата световна търговия е застрашена от свиването на германската икономика, както и от търговския конфликт между САЩ и Китай, които, впрочем, са най-големите търговски партньори на Германия. Сред тях е и изправената пред твърд Brexit Великобритания.
Какво означава всичко това за България? Освен значим търговски партньор, Германия е и традиционно най-голям инвеститор в България. Според проучване на Ernst & Young, през 2018 г. германски проекти са създали най-много работни места в България. А по данни на БНБ, най-големите нетни потоци по преки инвестиции идват пак от Германия.
Така че: дори един министър да не може да се похвали с впечатляваща експертиза, не е чак толкова трудно да се досети, че когато кризата чука на вратата на съседите, скоро ще навести и теб.
В България обаче властта предпочита да не се занимава с лоши новини. Което означава, че няма никакво намерение да произнася публично думи като "криза" и "рецесия" - за да не плаши избирателите. Докато в Германия управляващите обмислят различни мерки, за да предотвратят забавяне на растежа, българските управници не показват признаци на тревога. Сигурно защото имат вяра на властта в Берлин.
Икономиката така върви, а покана за еврозоната няма…
"В България вече има толкова много инвестиции, че няма работна ръка, макар че продължаваме да търсим големи инвеститори, например от Германия и Южна Корея като Volkswagen и Hyundai", заяви през август Борисов в Туркменистан. В индустриалната зона край Божурище пък има наплив от "няколко огромни инвеститори". И изобщо - "икономиката така върви, че не можем да смогнем с инфраструктурата" (пак Борисов).
Вече сме свикнали премиерът да говори като в телевизионна реклама. Но в публикуваната тази пролет макроикономическа прогноза на Министерството на финансите нещата са си на мястото. Там се прогнозира умерена инвестиционна активност за 2019 г., както и пазар на труда, който е изчерпан откъм "възможностите за нарастване на заетостта". Увеличаването на несигурността, свързано с нестабилната външна среда, ще се отрази и в по-слабо представяне на частните инвестиции, пише в прогнозата.
Дори и да повярваме, че всичко в България върви по мед и инвестиции, едно неизпълнено обещание, позабравено покрай евроизборите и предстоящия местен вот, разваля картината. Записано е в правителствен план за действие: присъединяването на България до юли т.г. към т.нар. "чакалня" на еврозоната (валутният механизъм ERM II) и към банковия съюз.
Но ето, че не се оправда оптимизмът на премиера, който от лятото на 2018 г. до ранната пролет на 2019 г. все повтаряше как през юли ще влезем в чакалнята на еврозоната. Властта очевидно е решила да ни спести защо това не се случи и кои от критериите не сме успели да покрием.
Криза ли?
И вместо да се занимава с такива лоши новини, премиерът обеща нови увеличения на заплатите в бюджетната сфера. Конкретните параметри на тази щедрост ще станат известни точно покрай местните избори, насрочени за 27 октомври - дотогава ще е ясно кой какво получава в проектобюджета за догодина. Или както казахме още в началото: никой няма информация към България да настъпва криза.
Коментари