Кампанията по ваксиниране срещу COVID-19 в Европейския съюз започна на 27 декември. Тя веднага беше подложена на критика: дозите ваксина са твърде малко, започна твърде късно, а самата кампания е организирана зле.
По този повод Deutsche Welle представя обобщение за хронологията на събитията и се опитва да отговори на въпроса, кои от тези упреци са оправдани и кои не. Ето подробностите, предадени от БГНЕС:
Вярно ли е, че ЕС е поръчал твърде малко дози ваксина?
Не е вярно. ЕК подписа миналата година споразумения с шест производители на ваксина: BioNTech/Pfizer, Moderna, AstraZeneca, CureVac, Johnson & Johnson и Sanofi. Освен това за нуждите на ЕС бяха запазени почти 2 милиарда дози. Това е напълно достатъчно за 450-милионното население на 27-те държави-членки на ЕС, при условие, че за всяка от ваксините трябва да има прием на две дози. Освен това не е сигурно, че всички препарати ще бъдат пуснати на пазара.
За да минимизира рисковете, ЕС заложи едновременно на няколко „коня“. Както уточни говорителят на Еврокомисията по въпросите на здравеопазването Стефан де Керсмекер, към момента на подписването на договорите никой не е могъл да предвиди, коя ваксина първа ще получи европейски достъп и дали изобщо ще попадне на пазара. В крайна сметка първи стана препаратът на BioNTech/Pfizer, а на 6 януари Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) одобри използването на територията на ЕС и на американската ваксина на компания Moderna.
Фактът, че първоначално ЕК е поръчала само 200 млн. дози от BioNTech/Pfizer и 80 млн. от Moderna се обяснява и с факта, че тези фирми използват нови технологии за производството на ваксината, както и с високите цени на такива препарати. Освен това ваксината на BioNTech/Pfizer трябва да се съхранява при температура от – 70 ℃, което допълнително усложнява използването ѝ.
Въпреки това, в началото на зимата ЕС поръча допълнително още 100 млн. дози от BioNTech/Pfizer и още 80 млн. от Moderna. Тази възможност съществуваше още в при подготовката на рамковите споразумения с тези фирми.
В момента се водят преговори с BioNTech/Pfizer за допълнителни доставки, съобщи Стефан де Керсмекер. Германия е запазила за себе си още 30 млн. дози, тъй като субсидира разработката на ваксината на тази компания.
Това означава, че за себе си Европейският съюз е резервирал достатъчно количество дози.
Независимо от това, някои наблюдатели смятат, че ЕС е трябвало да поеме по-голям риск и да направи заявките по-бързо. Но фактът, че е заложено едновременно на няколко фирми, може да се окаже правилен ход, ако, както се очаква, в следващите месеци излезе разрешение за използването на ваксините на AstraZeneca и CureVac. Освен това ЕК води преговори и с американската компания Novavax за закупуването на 100 млн. дози от нейния препарат.
Впрочем, по отношение на ЕС се чува и точно обратната критика. Правозащитните организации обвиняват индустриално развитите държави, че изкупуват лъвския пай от ваксината срещу коронавирус, като по този начин лишават бедните страни от достъп до нея.
Вярно ли е, че ваксинирането в ЕС върви твърде бавно?
Вярно е. Ваксинирането срещу COVID-19 в ЕС започна на 27 декември, но в много от страните кампанията буксува. На фона на бързо растящия брой заразени, този факт предизвиква остра критика.
Проблемът не се състои в това, че са поръчани прекалено малко дози от ваксината, а в недостатъчния обем на производството ѝ. Именно това е причината в момента да не се поставят ваксини на всички желаещи, а само на хората от рисковите групи, обясни германският здравен министър Йенс Шпан. Обемите ваксина ще се увеличат, след като в началото на февруари започне производството в новия завод на BioNTech в Марбург.
Това потвърди и говорителята на Еврокомисията Стефан де Керсмекер. В ЕС разбират, че производството на ваксини може да се превърне в „препъникамък“, затова са инвестирани немалко средства за увеличаване на съответните мощности.
Втората и, по всяка вероятност, основна причина за буксуването на ваксинационната кампания в ЕС, са недостатъци в организацията в някои от страните. Става въпрос главно за недостиг на персонал или твърде сложната система за покана за ваксиниране.
Във Франция, например, през първите дни на кампанията са поставени ваксини едва на няколкостотин души. Регионалните политици обвиниха Париж в липса на координация и прекалено бюрократичен подход. Според действащите правила, желаещият да се ваксинира трябва преди това да се консултира с личния си лекар, след това да изчака няколко дни и едва по-късно да даде писмено съгласие за ваксиниране.
В Нидерландия започнаха да поставят ваксини чак на 6 януари – последни в ЕС. Правителството обясни забавянето с логистични проблеми и необходимостта от получаване на национално одобрение за използването на ваксината на BioNTech/Pfizer. По информация на медиите, в склад в източната част на страната вече няколко дни престояват контейнери със 175 000 дози от препарата.
В Германия до 7 януари ваксинираните бяха вече 417 060, което в процентно отношение е повече, отколкото в някои от съседните държави. Въпреки това се чуват тежки критики, тъй като в страната са получени 1,3 млн. дози ваксина. Така че въпросът там очевидно не е в недостига на препарата. Говорителят на правителството Шефан Зайберт беше принуден да признае, че националната стратегия за ваксиниране във федералните провинции не се реализира оптимално.
Ваксинацията в ЕС започна твърде късно
Подобно твърдение въвежда в заблуждение. Във Великобритания ваксинирането с препарата на BioNTech/Pfizer започна на 8 декември, в САЩ – на 14 декември, в ЕС кампанията започна на 27 декември.
За европейските срокове може да се поспори. ЕС реши да провери обстойно препарата, вместо да го пусне за използване по спешност. За разлика от Великобритания и САЩ, в ЕС се отказаха от екстрено сертифициране, при което не се проверяват резултатите от продължителното тестиране за опасност и ефективност на препарата.
Вместо това ЕС предпочете т.нар. ускорен допуск. В този случай се осигурява максимално бърза проверка на данните, предоставени от разработчиците на ваксината, като едновременно с това се спазват и всички изисквания, свързани с проверката за безопасност, ефективност и качество на ваксината.
При спешното сертифициране отговорността при евентуални негативни последици носят властите, допуснали използването на ваксината. Избраният от ЕС метод оставя отговорността върху фирмата – производител. А решението за съвместно, а не поединично сертифициране на ваксината и подаването на заявка до фармацевтичните компании, освен всичко останало, дава възможност за получаване на значителни отстъпки и ускорена доставка на препаратите.
Освен това става въпрос и за проявата на солидарност на големите държави от ЕС с по-малките им партньори, обясни многократно председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Коментари