Коментар на Крис Матизчик, собственик на Howard Raucous LLC, за Inc.com
Поемането на нов пост винаги е трудно. Почти всички в началото изпитяват съмнения дали ще се справят. Ако и вие сте в подобна ситуация, то знаете, чес издигането идва и по-голямата отговорност.
Много мениджъри обичат да говорят, при това, за големи идеи. Като треньори, които всячески се опитват да класират отборите си за Суперкупата. Дават големи обещания, разкриват нови хоризонти, излъчват увереността на донжуановци. И накрая всичко се обърква. Преди да се усетят, постигнатите резултати са незначителни, а управленският им стил е излязъл от мода. Екипите им са загубили интерес. Играта е застояла като тридневна кифла в Starbucks.
Какви може да са причините?
В своя статия за Harvard Business Review, консултантите по лидерство Стивън де Суза и Даян Ренър обясняват, че новите мениджъри трябва да са честни със себе си и поне да осъзнават, че има неща, които трябва да научат.
Но може би най-силният и – особено за американците – най-противоречив съвет на двамата автори е този: казвайте „Не знам“ по-често.
Момент! Шефовете трябва да си признават, когато не са наясно с нещо?! Как това подхранва вроденото им чувство за авторитет? Ако не знаят, защо изобщо са станали мениджъри?
Де Суза и Ренър обясняват нещата така: „Съществуват стратегии, благодарение на които можете да признавате липсата си на информираност, несигурността или колебливостта си, без да губите надеждността си.“
„Вижте, знам, че онези глупави шефове ме повишиха, но те са идиоти, така че какво очаквате? Не знам. Съжалявам.“
Според двамата консултанти, най-доброто, което можете да направите, е да сте открити за недостатъците си. Така персоналът ви няма да очаква от вас да знаете всички отговори.
„Оставяйки място за съмнение, вие си освобождавате пространство да се учите, да растете и да творите“, твърдят де Суза и Ренър.
Както можете да си представите, има хора, които, щом усетят слабостта ви, ще искат да я експлоатират. Ще искат да изкарат мениджъра некомпетентен, може би смятайки, че това е начинът да напреднат в кариерата си.
И все пак, в книгата си Not Knowing: The Art of Turning Uncertainty into Opportunity, де Суза и Ренър разказват историята на един мениджър, който признава неувереността си относно заемането на по-висока позиция пред новия си персонал.
„Посланието ми беше: 'Доверявам ви се и ви уважавам'. И те го разбраха“, разказва героят от книгата. „Споделяйки как се чувствам, пред хората ми се отвори достатъчно пространство, за да могат те да споделят собствените си идеи. Всички реагираха на промените по един и същи начин – неувереност, самомнителност... едно споделено преживяване, което пробуди екипа“, допълва той.
Няма да откриете такива позитивни – или дори честни – личности във всяка компания. Корпоративният живот – макар и рядко – е такъв, в който не всяко куче иска чуждия кокал.
И все пак де Суза и Ренър съветват да търсите така наречените „ниско рискови“ ситуации, в които да представите идеята, че всъщност далеч не знаете всичко.
Двамата казват, че може и да се изненадате от позитивните реакции.
Всъщност не знам.
Коментари