Коментар на Сюзън Бартън, публикуван в Bloomberg.
Някога, не толкова отдавна, отслабването на валутата лекуваше болната икономика по целия свят, но тези дни отминаха и тя вече не е панацеята, която беше.
Само вижте какво се случи с Япония, където йената потъна с 28% от 2014 година насам, и въпреки това нетният износ за САЩ намалява с 10 на сто. Или пък в Обединеното кралство, където стойността на паунда намаля с 19% през последните две години, а страната все още не може да се справи с 26 процентовия спад на износа за Щатите от 2009 г. до сега. Според Goldman Sachs Group Inc. от началото на века до днес способността на движението на валутите да влияе върху търговията и растежа на икономиката като цяло е намаляла наполовина.
Резултатите показват, че по-слабите валути не помагат особено на страни като Япония и Великобритания, които разчитат на безпрецедентните политики за лесни пари да стимулират слабия икономически растеж и инфлацията. Промяната в структурата на търговията към по-малко гъвкави цени на стоки и услуги, в съчетание с удълженото влияние на финансовата криза, понижиха чувствителността на търговията към промените в глобалните обменни курсове.
„Разбира се, че ако сте банкер, вие обръщате внимание на нивата на валутите, но по-развитите пазарни икономики вече не се влияят толкова силно от валутните политики, както това се случваше в миналото“, казва Филип Бонфой, основател на швейцарския хедж фонд Eleuthera Capital AG.
От края на 1990 г. 10 процента промяна във валутата на 23 развити икономики води до ръст на нетния износ с едва 0,6 на сто от БВП. За сравнение подобна промяна би довела до увеличение с 1,3% от БВП две десетилетия по-рано. Търговията на САЩ в световен мащаб през 2015 спада до 3,7 трилиона долара (от 3,9 трилиона долара година по-рано).
Япония пък засилва използването на неконвенционални парични средства в опитите си да стимулира икономиката след избирането на Шиндзо Абе за премиер през 2012 г. Миналата седмица централната банка на страната представи своята нова политика, която следва кривата на развитие на правителството, според която основна цел ще е фокусът върху облигациите, а не върху разширяване на паричното предлагане. И въпреки това прогнозите за ръст на японската икономиката за 2016 г. не надвишават 0,6 на сто.
Нещо повече, йената придоби 19% спрямо долара през тази година, което показва, че не само влиянието на валутните промени върху икономиката намалява, но и че централната банка губи способността си да управлява курса.
„Валутните курсове все още могат да има значима роля, но това налага на компаниите и инвеститорите мнението, че промените са константни, а не временни“, казва Мансур Мохи-Удин, стратег на Royal Bank of Scotland. Според него компаниите имат нужда да вярват, че централните банки ще поддържат обменните курсове ниски, докато те не променят инвестиционните си модели.
Макар че 13-процентния спад на британската лира след Brexit може да се приеме като омекотяване на удара за икономиката на кралството, ефектът може да бъда заглушен, смята Тимъти Граф, стратег в State Street Global Markets.
Прогнозите от последната месечна анкета на Bloomberg показват, че знаците за подобрение не са разубедили икономистите, че не се очаква сериозно разширяване на британската икономика през 2017 г. Очакванията са за ръст с около 0,7% при отчетения 1,7 на сто през тази година. Ако прогнозите се окажат верни, това би било най-лошото представяне на страната от 2009 година насам.
Коментари