ЕС поема курс към ограничаване на употребата на палмово масло. Във вторник евродепутатите ще гласуват доклад, в който се предлага пълна забрана за влагането на този вид мазнина в биогоривата след 2020 година, и по-строг режим за вноса й в страните от Евросъюза.
Почти непознато преди 30 години, днес палмовото олио се използва в много стоки - в маргарин, сирене, течен шоколад, чипс, в козметика и в почистващи препарати, а също и като биодобавка в автогоривата, пише в. "Сега".
Употребата на палмовото масло обаче става все по-масова, а се оказва, че това има прекалено висока екологична и социална цена, се посочва в доклада. Заради палмовите плантации се изсичат тропически гори, което повишава рисковете от ерозия на почвата, пресъхване на реки, горски пожари, замърсяване на водите. Освен това се разрушават ценни екосистеми и се поставя на карта оцеляването на много животински видове като носорозите и тигрите на остров Суматра и орангутаните в Борнео.
Основни производители на палмово масло са Индонезия, Малайзия и други страни от Азия, Африка, Северна и Южна Америка, а ЕС е сред най-големите купувачи. Опасната "мода" е довела до унищожаването на около 1 млн. хектара тропически гори, на чието място сега се произвежда палмово олио за Европа.
България също внася от растителното масло, а употребата му в хранителната индустрия като евтин заместител на краве мляко и мазнини предизвика не един скандал у нас. Миналата година например Асоциация "Активни потребители" направи тестове на 36 вида краве сирене и откри, че всяка шеста проба съдържа мазнини, които не са от краве мляко, а са от растителен произход. Само по само себе си палмовото масло не е вредно, но ако то се влага, продуктът вече не е краве сирене, а евтина имитация. Освен това обикновено недобросъвестни производители го обработват - хидрогенират, за да изглежда по-твърд продуктът, а това вече е вредно.
Миналата година българите са изяли 12 000 тона палмово олио под формата на сирене, кисело мляко, кашкавал, банички и др., сочи анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (ЦИИСС) за количествата, които наши предприятия са внесли и използвали в производството на млечни продукти. Това обаче са официалните данни, а експертите смятат, че импортът е по-голям. "Имитациите на сирена и кашкавали с палма у нас се използват основно за влагане в банички и други подобни готови храни", коментира пред "Монитор" доц. Божидар Иванов, ръководител на ЦИИСС. Според него това се прави, защото в тестените изделия е по-трудно да се определят съставките.
Докато в България палмата се използва най-вече в храни, за ЕС като цяло 46% от количествата се влагат като биодобавка в горива.
Коментари