Онкоболните в България все още не получават адекватни грижи

Онкоболните в България все още не получават адекватни грижи
Източник: Gettyimages.com

У нас онкоболните в терминален стадий продължават да не получават адекватни грижи, а плахите опити на институциите това да се промени бележат пълен провал. През 2017 г. по пътеката на здравната каса за палиативни грижи са отчетени едва 2181 случая, като по-голямата част от тях са онкоболни. По последните данни на Националния раков регистър починалите за годината от рак у нас са били почти 18 000. Което означава, че 16 000 болни са починали вкъщи, въпреки че обикновено пациентите в терминален стадий имат нужда от специализирани грижи в хоспис.

През 2017 г. у нас има цели 40 онкоклиники и диспансери, сочат данните на здравната каса, публикувани от clinica.bg. Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи. Антирекорд поставят най-големите градове с най-много онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едва 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези болници. Други 8 души са приети за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, въпреки че там няма онкоотделение. В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, включително и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил специализирани грижи в последните си дни. Пациентите, които все пак са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките областни градове, пише в. "Сега".

По закон у нас трябва да се предоставя комплексна грижа при лечението на ракови заболявания. Затова клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания - химио- и лъчетерапия, са длъжни да предоставят и диспансерно наблюдение, и палиативни грижи, а ако нямат собствени структура за това - да сключат договор за осъществяването й с друго лечебно заведение. Изискването беше залегнало преди време и като задължително за сключване на договор със здравната каса. Промяната беше въведена при предишния кабинет "Борисов" именно заради факта, че болниците предпочитат да се занимават само с химиотерапия, но след това оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно въпреки закона промяна няма.

Причината болниците да отказват да се занимават с палиативни грижи са по-ниските цени на клиничната пътека. За пациент с нужда от палиативни грижи НЗОК плаща по 51 лв. на ден. Според някои клиники обаче тази сума не покрива разходите им, затова отказват да се занимават с грижи за умиращи. От друга страна, химиотерапевтичното лечение е добре платено, което доведе до бум на появата на нови болници и отделения в тази област.

Палиативната грижа обаче явно се оказва тежко финансово бреме предимно за болниците в София и Пловдив. В диспансера във Враца например през м.г. са отчетени 972 пациенти на химиотерапия и 404 души на палиативни грижи при същата цена на клиничната пътека. В "Св. Марина" във Варна химиотерапия са получили 1906 души, а 336 са отчетените случаи за палиативни грижи. По горе-долу такъв начин стоят и нещата в онкодиспансерите в Благоевград, Русе, Бургас и Шумен.

През 2017 г. пациентите на химиотерапия у нас са били 31 878, за което НЗОК е платила 327 млн. лв. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са едва 11 005, т.е. болниците не проявяват особен интерес и към проследяването на заболяването на пациентите си.

Редактор:

Expert.bg

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.