Българското съхранение на газ – път към енергийна сигурност

Българското съхранение на газ – път към енергийна сигурност
Източник: Getty Images

Анализ на журналиста на свободна практика Юджен Илади за New Eastern Europe

Стратегическото местоположение на България я прави чудесен център за преминаване на природен газ към останалата част от Европа. Но в случай на неприятности и ограничено снабдяване, тя ще бъде и първата, която ще плати тежка цена.

Енергийната сигурност е основен въпрос в Европа. Потребителите и доставчиците се борят с това как да се справят с нарастващите цени, постоянно променящите се регламенти и търговски правила, както и с политическите конфликти. В същността си спорът се върти около това дали страните потребители ще си позволят да продължат да бъдат твърде зависими от вноса на природен газ от Русия, ключов доставчик на енергия за мнозина в региона.

Когато Русия отряза доставките на газ за Европа през зимата на 2009 г. вследствие на конфликта в Украйна, България и други източноевропейски държави почувстваха лишението. Прекъсването бе призив за събуждане. България, която е член на Европейския съюз, все още зависи от руския петрол и природен газ. Но новото и работещо предложение за съхранение на газ, обсъждано от българското правителство и базираната в Обединеното кралство компания "Петрокелтик" („Petroceltic“), има потенциала да промени енергийната динамика в полза на България. Страната почти сигурно ще продължи да внася големи количества газ от Русия, но възможността за съхраняване на повече от него ще осигури голям тласък за енергийната сигурност на България.

Русия също мисли стратегически за енергията в Европа, изграждайки нови транзитни маршрути за заобикаляне на Украйна. Газопроводи като "Северен поток", "Северен поток-2", "Туркстрийм" и "Баку-Тбилиси-Сейхан" са вече действащи или са в процес на изграждане, за да доставят газ директно на европейски клиенти. Наред с наскоро потвърдените значителни черноморски запаси от природен газ в румънски офшорни полета, тези нови транзитни маршрути и източници ще открият търговски възможности за внос и съхранение на природен газ в България, както и на други места.

„Петрокелтик“, притежавана от фондове, управлявани от инвестиционната фирма „Уорлдвю Кепитал Мениджмънт“ („Worldview Capital Management“), притежава лицензи за четири газови находища в българската част на Черно море, известни като „Галата Експлорейшън Блок“. Намираща се на 22 километра от Варна, Галата е основна опция за съхранение на газ с капацитет от 2,2 милиарда кубически метра, което е равно на около 70% от годишното потребление на газ в България. Съхраняването на природен газ в бивши, изчерпани газови полета е сред най-рентабилните и технически надеждни начини за складиране на големи енергийни запаси и за предпазване от неочаквани колебания в предлагането, търсенето и цените.

Геологията и местоположението на Галата са идеални за съхранение на газ от полето на Шах Дениз в Азербайджан, както и от Турция и Гърция. Цената на използването на този обект за съхранение на газ се равнява на 30 милиона евро (35 милиона долара) за 1 милиард кубически метра. Това е 1/5 от цената за разширяването на хранилището Чирен, единствената друга подобна по рода си съществуваща разработка в България. Разположен в северозападна България, Чирен е на около 400 км от Черно море. Той се използва от 1974 г. насам и с течение на времето капацитетът му за съхранение е намалял.

Галата би направила България по-малко зависима от Русия, тъй като е близо до транспортни маршрути и достъпна за товарни кораби с втечнен природен газ чрез терминали в Гърция и Турция.

„Петрокелтик“ очаква одобрение от българските правителствени регулаторни агенции за хранилището Галата. Ако получи одобрение, разработката му ще бъде от полза за регионалните енергийни пазари и ще отвори пътя за други подобни. Проектът има широка подкрепа в Източна Европа и в Европейския съюз.

„Уорлдвю“, основана от родения в България инвеститор Анджело Москов, се бори и спечели продължителна битка, за да поеме базираната в Дъблин „Петрокелтик, която постепенно се превръща във важен енергиен играч. „Петрокелтик“, който беше недостатъчно капитализиран преди придобиването от „Уолрлдвю“ през 2016 г., има 38% дял в обещаващото алжирско газово поле Айн Тсила, в допълнение към българските си операции.

С 500 милиона доларова война, фирмата се стреми да се занимава с допълнителни енергийни проекти. Междувременно проектът Галата пое обещанието да намали енергийната зависимост на България от Русия и може да даде пример на други страни в Източна Европа, които желаят да направят същото. САЩ и Европейският съюз биха могли да дадат тласък на процеса, ако искат да подкрепят по-решително тази идея и да насърчат българското правителство да преодолее бюрокрацията по пътя на ускоряване на проектите, които допринасят за енергийната сигурност на региона.

Редактор:

Expert.bg
Горещи оферти

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.